Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маддракс — Тъмното бъдеще на Земята (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das letzte Opfer, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2010)

Издание:

Децата на кометата. Част 2.

Бернд Френц. Последната жертва

Роналд Хан. Спящият крал

Редактор: Марин Найденов

Издателство „Литера Прима“, София, 2004

История

  1. — Добавяне
  2. — Объркан елемент за анотация

Черепът на Аруула кънтеше като каменоломна, в която цяла армия от роби блъскаше с гигантски чукове в скалните стени. С охкане обгърна болящата я глава и се изправи в леглото.

— По-добре ли си вече? — осведоми се Мат, който след обеда бдеше над леглото й с картата на Европа върху коленете си.

— Ако черепът ми не се пръсне до вечерта, ще оживея — отговори варварката на английски. През последните месеци красивата варварка беше научила значително по-бързо езика на Мат, отколкото той словесния запас на тукашното население, който беше съставен от откъслеци от италиански, френски и немски.

Вероятно способността на Аруула бързо да схваща нещата беше свързана с телепатичния й дар. Изглеждаше, сякаш чувства смисъла на думите му и автоматично запаметява превода им в подсъзнанието си.

Освен една голяма цицина на главата Аруула не беше получила други външни травми. Въпреки това Мат постави успокоително ръката си върху нейната, за да я възпре от твърде резки движения.

— Доста добре си се наредила при катастрофата.

Варварката послушно се облегна на възглавницата си.

— Къде се намираме? — попита.

— При рибари, които ни оказват гостоприемство — отговори Мат. — Ако разчитам правилно картата, термиката ни е захвърлила при Лак Леман, голямо езеро в някогашна Швейцария.

— И какво значение има това за нас? — осведоми се Аруула, която не се справяше с понятията от неговото минало.

— Това ще рече, че сме на верен път към някогашната моя база в Берлин — обясни Матю, преди да допълни с усмивка: — Освен това означава, че през следващите дни ще трябва да се храним предимно с риба.

Очите на Аруула грейнаха.

— Гладна съм като вълк.

— Сякаш съм предчувствал — отвърна Мат и вдигна една дървена паница, върху която имаше печена пъстърва. Рибата поне изглеждаше като пъстърва, макар че беше почти двойно по-голяма.

Варварката се нахвърли лакомо върху обяда. Пренебрегвайки всякаква трапезна култура, накъсваше рибата с голи ръце и пъхаше парченцата в устата си. Мат не обърна внимание на грубите навици на хранене на приятелката си и й разказа за борбата с вълците и последвалите я събития. Когато стигна до спора между Рарок и Фрадак, Аруула се заинтересува.

— Вероятно Анака вече е обещана на друг мъж — рече тя с пълна уста.

— И аз така предполагам — кимна Мат. — Не ми харесва особено, но в крайна сметка не ни засягат тукашните нрави и обичаи. — Поднесе на Аруула паница с вода, за да почисти ръцете и лицето си, преди да занесе празните съдове в кухнята.

Рарок и семейството му се зарадваха искрено, когато чуха, че спътницата на Мат е по-добре. Анака веднага скокна, за да разтупа възглавниците на Аруула и да се осведоми за други нейни желания.

Мат я остави да го стори. Беше очевидно, че дъщерята на Рарок гореше от нетърпение да се поразговори с друга жена. Може би не излизаше често от дома си.

 

 

Аруула и Анака се разбраха веднага. Ведро се разбъбриха, сякаш бяха стари приятелки. Разговорът им потръгна така добре, че Аруула реши да остане в леглото си, макар че междувременно отново се чувстваше добре. Колкото повече продължаваше разговорът, толкова по-силно обаче ментално надарената варварка долавяше, че веселостта на Анака е престорена. Дълбоко в душата й нещо потискаше младата жена.

— Заради приятеля си ли си тъжна? — поинтересува се Аруула съчувствено.

Анака пребледня за момент, но бързо се окопити.

— Маддракс ти е разказал за спора между Фрадак и баща ми — каза тя сломена. — Да, това ми създава проблеми, но не бих искала да говоря за него.

Аруула кимна с разбиране, макар че по тялото й преминаха студени тръпки. С всяка своя фибра чувстваше, че Анака я лъже! Причината за неприятностите й в никакъв случай не беше някаква забранена любов, а нещо друго… много по-лошо! Аруула се опита незабелязано да подслуша мислите на своята събеседница, но Анака, както изглежда, напълно потискаше онова, което й създаваше грижи. Така че Аруула долови само едно бегло предчувствие за нещо мрачно, застрашително, което хвърляше рибарката в най-ужасен страх.

Двете жени продължиха разговора си още известно време, но контактът помежду им внезапно беше помрачен по странен начин. След като размениха още няколко незначителни фрази, Анака отново се сбогува с нея.

Аруула гледаше безпомощно след момичето, преди да се надигне от леглото. Вече нямаше желание да лежи сама в стаята. Така че се облече — с ботуши до коленете, кожена препаска и жилетка от плъша кожа без ръкави — и отиде в кухнята, където беше посрещната от Маддракс.

— Отново си на линия — зарадва се той.

Аруула кимна.

— Малко чист въздух няма да ми се отрази зле — обясни тя. — Ще дойдеш ли с мен?

— Разбира се — съгласи се бързо Мат, доволен, че имаше възможност да се поразтъпче. Радваше се, че може да проучи живописното рибарско село.

След като напуснаха къщата, варварката му разказа за разговора си с Анака и за тъмните страхове, който беше усетила в духа на рибарката.

— Нямаш ли представа какво се крие зад всичко това? — попита Мат безпомощно.

Аруула поклати глава, след което кънтящата болка се поотдръпна за момент.

— Знам само, че цялото семейство крие нещо от нас — обясни тя с намръщено лице. — И майка й е вътрешно твърде нещастна.

— Може би някаква семейна трагедия, за която не искат да разказват на всеки чужденец — предположи Мат, докато стигнаха на брега на езерото. — Е, за разнообразие, никой няма намерение да ни стори зло. Въпреки това утре би трябвало отново да потеглим на път.

Аруула кимна отнесено. Гледаше блестящата водна повърхност, която се простираше до хоризонта.

— Сигурен ли си, че вече не сме на морето? — прошепна тя слисано.

— Съвсем сигурен — потвърди Мат.

И той не можеше да избегне успокояващото въздействие на бистрото езеро. Само от време на време някоя огромна щука пробиваше равната като огледало повърхност. Няколко малки рибарски лодки кръстосваха водата.

На по-малко от двайсет метра от Мат и Аруула, навътре в езерото навлизаше дървен пристан за лодки. Там неколцина рибари се занимаваха с подготовката на лодките си за отплаване. След като бяха прекарали сутринта в лов на вълци, искаха да оползотворят остатъка от деня за улов на риба.

Макар че над водите подухваше лек бриз, мъжете се потяха, защото по това време на денонощието слънцето излъчваше най-силна горещина. Мат с удоволствие би придружил рибарите в плаването им, но предпочиташе да използва следващите часове за проверка и попълване на екипировката си.

— Какво ще кажеш за една малка баня? — прекъсна мислите му Аруула. Когато се обърна към варварката, тя тъкмо сваляше жилетката си от космата кожа. Мат спря стриптийза й с бърз жест.

— Тук не можем просто ей така да скачаме голи във водата — предупреди я той. — Знае ли човек какви са обичаите в това село.

Аруула повдигна равнодушно рамене. Беше й все едно дали хората ще я видят гола или не. Въпреки това беше оставила върху си поне кожената препаска, когато боса изтича във водата. Щом глезените й потънаха в студената вода, тя нададе радостни викове.

Но преди още да се хвърли напълно в талазите, прозвуча силен предупредителен вик. Мат не можеше да разбере какво им крещяха хората от пристана, но един широкоплещест рибар вече тичаше към тях.

Аруула застана слисано във водата, която стигаше до бедрата й.

— Какво има? — посрещна тя сърдито шишкото. — Няма да ви подплаша рибата.

— Не става дума за това — каза със задъхване рибарят, на когото няколко косъма бяха залепнали на потното му лице. — Но в това езеро живеят опасни хищни риби. При пълнолуние са особено агресивни, затова по това време никой от нас не отива да плува. И вие не бива да го правите!

Аруула погледна недоверчиво мъжа, но Мат беше принуден веднага да си помисли за южноамериканските пирани. С някакво разбираемо само за Аруула движение на главата й даде да разбере, че трябва отново да излезе на брега. После благодари на човека за предупреждението. Дебелият изчака докато Аруула стъпи на суха земя, после любезно кимна на Мат и се върна при платноходките.

Аруула гледаше сърдито след рибаря.

— Е, не се предвземай — успокояваше я Мат. — През следващите дни можем да идем другаде да поплуваме.

Варварката поклати възмутено глава.

— Мъжът излъга — изсъска тя тихо, — почувствах го съвсем ясно!

Мат погледна замислено към лодките, които излизаха в малкото море. Неколцина рибари любезно им махнаха с ръка на сбогуване.

Но това впечатление беше измамно. През последните месеци Аруула достатъчно често доказваше менталните си способности. Нямаше съмнение — хората в това мирно рибарско селце криеха нещо от тях.

 

 

Тъмната фигура, която в късния час се прокрадваше между къщите, беше нахлупила качулката на наметалото ниско над челото си. Като опитен крадец използваше сенчестата част на улицата, за да стигне до дома на Рарок, без някой да го забележи.

Въпреки бледата лунна светлина забуленият представляваше само някаква тъмна сянка, защото беше намазал със сажди ръцете и лицето си, също като тясното острие на ножа си, което сега внимателно пъхна между капаците на прозореца. След няколко опита успя да повдигне поставената отвътре запънка.

Тихо разтвори дървените крила, зад които зееше черна дупка. Без да се колебае, взломаджията се метна през прозореца в къщата. Сръчно омекоти скока в коленете си, така че не предизвика и най-малък шум върху здраво утъпкания под. Мина малко време, докато зениците му привикнат към тъмнината, после откри леглото, в което спеше Анака. С безшумни стъпки се примъкна и се наведе над спящото момиче.

Някакъв естествен инстинкт, изглежда, предупреди Анака за опасността, защото внезапно се извърна и отвори очи. Устните й се приготвиха да нададат ужасен вик, но още преди какъвто и да е звук да успее да напусне гърлото й, свободната ръка на взломаджията се стрелна напред. С яка хватка затвори устата й.

— Тихо! — заповяда й непознатият. Тогава смъкна качулката от главата си и продължи с по-мек тон: — Аз съм, Фрадак. — Махна огромното си ръчище от устните й, когато беше сигурен, че няма да издаде присъствието му.

По лицето на Анака отначало се изписа изненада, после — гняв.

— Да не си се побъркал? — просъска тя тихо. — Ако баща ми те види тук, ще те убие!

— Докато Рарок се събуди, ние вече ще сме през девет села в десето — ухили се Фрадак. — Хайде, ела с мен, подготвил съм всичко.

Анака поклати тъжно глава.

— Но ти знаеш, че не може така. Съдбата ми е предопределена! Потърси си друга за жена. Някоя, която ще може да те дари с деца и да остарее заедно с теб.

Макар че думите й звучаха храбро и убедително, когато ги изрече, очите й плувнаха в сълзи.

— Баща ти може и да се подчинява на решението на жреците — изръмжа Фрадак, — но аз няма да го сторя.

С тези думи измъкна Анака от леглото. Протегна се към ленената й дреха, която беше оставила на малко столче, и я хвърли в ръцете й.

Вместо да я облече върху светлата си нощница, Анака притисна грубата материя пред гърдите си.

— Не, няма да дойда с теб — заяви тя решително.

— Тогава за твое добро ще трябва да те принудя — кипна гигантът и протегна двете си ръце към нея. Докато приятелката му се усети, метна я на раменете си и побягна с нея към прозореца. Преди обаче да успее да прехвърли единия си крак през прозоречната рамка, Анака изкрещя с всички сили за помощ.

Побеснял, Фрадак я свали и отново запуши устата й. Този път Анака не беше замръзнала от уплаха, ами го ухапа силно. Зъбите й се забиха толкова дълбоко в пръстите му, че почувства между устните си вкуса на кръвта.

С ругатни Фрадак отдръпна ръката си и невярващ, се втренчи в раната.

— Помогнете ми! — продължаваше да пищи Анака. — Фрадак иска да ме отвлече!

За момент изглеждаше, като че ли рибарят има намерение да напляска приятелката си, после просто я измъкна през прозореца. Анака яростно размахваше юмруци около себе си, но нищо не можеше да стори срещу яката хватка на планината от мускули.

Тъкмо бяха навън, когато се блъсна вратата на спалнята й. Нахълта баща й, следван от Маддракс и Аруула. Когато тримата видяха, че Анака я няма, побързаха да отидат до прозореца.

Мат изскочи пръв навън и започна преследването. За щастие Фрадак не беше отишъл твърде далеч. Анака с всички сили се съпротивяваше на своя похитител.

— Пусни я! — изръмжа Мат на гиганта.

Фрадак рязко се обърна, така че Анака грубо се стовари на земята. Загледа втренчено пилота, с разкривено от ярост лице.

— Какво знаеш ти, чужденецо? — изрева той като луд, докато вадеше камата изпод наметалото си. — Разкарай се от пътя ми или ще съжаляваш!

Тъй като Мат беше само по гащета и нямаше никакво оръжие, не му оставаше нищо друго, освен да се защитава с голи ръце.

Но още преди да се стигне до размяната на удари, Рарок и Аруула пристигнаха. Същевременно се отвориха вратите на околните къщи и други рибари наизлязоха навън. Някои носеха факли, които изпълниха площада с трепкаща светлина.

— Откажи се — заповяда и Рарок на похитителя. — Не можеш да ни избягаш.

— Глупако — изфуча презрително Фрадак, — правя това само за доброто на дъщеря ти!

— Знам — обясни вождът изненадващо съчувствено. — Но и ти не можеш да я предпазиш от съдбата й. Пусни я. Виждаш, че не иска да дойде с теб.

— Никой няма да ми попречи да отведа Анака на сигурно място! — изкрещя отчаяно Фрадак. — Дори и тя самата! — С ръмжене се огледа в кръг, за да държи стоящите наоколо на разстояние — но нищо не помогна. Жителите на селото тръгнаха вкупом срещу него. Кръгът светкавично се затвори, но преди някой да успее да посегне към Фрадак, той се завъртя в кръг с камата.

Рибарите рязко се отдръпнаха. Естествено при обща атака можеха да надвият гиганта, но ако се стигнеше до борба не на живот, а на смърт, той щеше да завлече със себе си в гроба и неколцина от нападателите. Фанатичният блясък в очите му показваше ясно, че е решен на всичко.

За няколко секунди настъпи патова ситуация, защото Фрадак не можеше да избяга, а рибарите не можеха да го надвият.

Преди положението да се успокои, изведнъж се стигна до спор между стоящите наоколо. Някои от поддръжниците на Фрадак незабелязано се бяха смесили с останалите в кръга. Не мина много време и започнаха първите сбивания.

Макар че кланът на Фрадак представляваше малцинство, действаше решително. Ала и другите рибари бързо се организираха и сплетените коси реагираха на това с все по-голямо насилие. Беше само въпрос на време боричкането да се превърне в истинска битка.

Мат се реши на бърза намеса, с която да сложи край на цялата тази история.

— Извикай на приятелите си да се отдръпнат — обърна се той грубо към гиганта — или искаш да признаеш поражението си?

В очите на Фрадак светна омраза.

— Осмеляваш се да ме наричаш страхливец ли? — изпъхтя той невярващ.

Трябваше гигантът да се застави да проумее, че с мъка удържа трудното си положение. Беше свикнал да разрешава проблемите си с груба физическа сила, но срещу хората от своето село не искаше да използва насилие. И за него беше добре дошло, че някакъв чужденец се намесва в работите му. Така можеше да даде воля на сдържаната с мъка ярост. Надавайки гневен вик, пусна Анака, за да се втурне с камата срещу Мат.

Той очакваше атаката. Вместо да се отдръпне назад, направи крачка към Фрадак, изстреля дясната си ръка право под гърдите на гиганта, точно както го бе научил при обучението си в близък бой.

Фрадак изстена, когато кокалчетата на ръката на неговия противник се забиха в слънчевия му сплит. С пъхтене изпусна камата, преди да се стовари на земята и да остане да лежи превит надве.

Изведнъж на уличката стана толкова тихо, че се чуваха ударите на крилата на някаква нощна птица. Двете групи, които все още бяха изправени враждебно една срещу друга, сега загледаха заедно чужденеца, който беше надвил най-силния от селото им. Изглежда, никой не можеше да проумее как така Фрадак можа да бъде победен с един-единствен удар.

При вида на стенещия гигант куражът на съучастниците му ги напусна. По лицата на другите рибари обаче не се четеше никакъв триумф. Вместо това боязливо се втренчиха в Мат, когото не можеха правилно да преценят.

Пилотът използва ситуацията на всеобщ шок, за да призове мъжете към разум.

— Вместо да се бием, би трябвало спокойно да говорим за съществуващите тук проблеми — предложи той на Рарок.

Вождът кимна.

— Маддракс има право — потвърди той. — Дължим му обяснение.