Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
Mandor (2010)

Издание:

Асен Милчев. Улеят на времето

Научнофантастичен роман

Първо издание

Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков

Редактор: Елена Коларова

Художник: Николай Тодоров

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Ирина Кьосева

Индекс 11 9373/6257–18–84

Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.

Държавно издателство „Отечество“, София

ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София

История

  1. — Добавяне

Глава първа
Човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен, колкото си мисли

1

Емил Кантински трепна в креслото. Както се ровеше из спомените си, неусетно бе задрямал. Напоследък често се връщаше в мислите си към щастливия момент, когато се срещнаха с Леда. Може би търсеше в него упование срещу все по-нарастващото напрежение, което от известно време витаеше помежду им.

Външната врата леко се хлопна.

— Ти ли си, Леда? — тихо се обади той. — Пак закъсняваш.

В стаята почти безшумно влезе около четиридесетгодишна жена със сини очи и млечна кожа. Емил с удоволствие си представи колко меки и приятни са светлите й коси.

— Мая заспа ли? — попита жената, като събличаше връхната си дреха.

— Отдавна. Дори и аз бях задрямал.

— Извинявай, забавих се, но тази вечер беше изключително важна за мене.

— Започвам да се съмнявам къде е истинското ти жилище. Не се ли застояваш прекалено дълго в Института?

— Ти знаеш, Емил, че в момента може би се решава съдбата на преселниците на Марс.

— Пак ли бълнуваш за онази болест на Лесли и Давидов?

— Ако не ти е приятно, няма да говоря. Само че тъкмо днес се случи нещо невероятно интересно. А ти се занимаваш с кибернетични модели на биологичните системи и мутантна биология, и тези въпроси би трябвало да те вълнуват.

— Да, отчасти. Не ми е ясно само, тебе кое те привлича повече — дали микробиологията или молекулярната физикохимия?

— И двете, разбира се. И какво щастие е, че не се отказах да ги специализирам едновременно.

Мъжът я погледна учуден:

— Чак пък щастие…

— Не ме прекъсвай — настоятелно продължи Леда. — Поне веднъж ме изслушай докрай.

Емил измърмори нещо.

— Днес се уверих, че болестта на Лесли и Давидов няма заразен характер.

— Отказваш се от теорията за микси-вирусите?

— Да, с нея си служехме досега, но сме се заблуждавали.

Емил се опита да си припомни прочутия експеримент на Бжиковски… През две кварцови колби се пропускаха ултравиолетови лъчи. В едната имаше заразена с вируси тъкан, а в другата — здрава тъкан. След известно време и двете тъкани се оказваха заразени. Изводът бе, че микси-вирусите пренасят заразата чрез ултравиолетовото лъчение и върлуващите тогава епидемии се обясняваха със засиленото проникване на ултравиолетовите слънчеви лъчи през разредения от многобройните реактивни двигатели защитен озонов слой на атмосферата. Предположението прерасна в убеждение, когато след корекция в дюзите на двигателите епидемиите изчезнаха.

— Но нали бяхте забравили и за микси-вирусите, и за ужасната болест на Лесли и Давидов, която разрушава тъканите — неволно повиши тона си Емил.

— Да, докато от Марс не ни доложиха за типичните й симптоми — жената постави пръст на устните си. — Моля те, по-тихо, ще събудим детето.

— И няма ли лек?

— Ефикасно лекарство досега не е открито. Затова в Института бяхме много разтревожени. Ако наистина на Марс бе избухнала епидемия от тази болест, щяхме да бъдем безсилни пред нея. И край на мечтите да овладеем червената планета.

— Защо говориш в условно наклонение? До вчера бе сигурна, че засиленото напоследък ултравиолетово лъчение на слънцето е отворило вратите за заразното действие на микси-вирусите на Марс.

— Само че днес мисля другояче — присви очи Леда. — За първи път надникнах през най-новия усъвършенствуван СТЕМ-микроскоп.

— Не ви ли стигаше милионното увеличение?

— Не, необходимо бе да се заровим още по-дълбоко в материята. Да я разнищим на съставните й части. Да видим как електроните обикалят около ядрото на атома. Разбираш ли какво означава това? Все едно да гледаш как електричният ток тече по проводниците.

— И какво ти помогна това?

— Видях нещо невероятно, Емил. Под въздействието на ултравиолетовото лъчение се предизвиква вътрешноклетъчна електролиза и тъканите се разяждат.

— Но този процес е известен на науката.

— Да, само че при нормални условия на границата между отделните тъкани има полупроводникова преграда, която като кондензатор се зарежда и изпразва с електрони, поддържайки в динамично равновесие процеса. Достатъчно бе обаче да засилим ултравиолетовото лъчение и разрушаването на тъканите започна.

— Сигурна ли си в заключенията? — възбудено я попита Емил. — Та нали именно такава е и клиничната картина на заразата с микси-вирусите.

— Експериментите провеждах при пълна стерилност — отговори Леда.

— Тогава може би микси-вирусите не причиняват болестта на Лесли и Давидов? — уплаши се от необикновената си мисъл Емил.

— Така смятам и аз — кимна жената. — Само че това предположение трябва да се докаже. И най-добре е да го потвърдя на място, като замина за опитната ни станция на Марс.

— Ти чуваш ли се какво говориш! — почти изкрещя Емил. — Загубила си си ума.

— Защо се карате? — дочу се глас от съседната стая.

Двамата се погледнаха сърдито. Мая се бе събудила от препирните им.