Може би най-симпатичният роман на Достоевски, заедно с „Юноша“… „Красотата ще спаси света…- князът мисли така само защото сега е влюбен“. Най-силният роман от социално-политическа гледна точка според мен е „Бесове“, а „Братя Карамазови“ е шедьовърът, черешката на тортата.
Като цяло Достоевски почти няма слабо произведение.
Съгласна съм — Достоевски почти няма слабо произведение. Братя Карамазови — да, върхът!
Епическа поема — епическа заради Достоевски като разказвач, красива както най-красивите поеми!
Да, и на мен „Идиот“ много ми хареса! Сега ще почна поред и останалите произведения на Достоевски. Гледах и екранизацията на „Идиот“ от 2003-та — сериал 10 епизода, много добре направен, репликите им са направо 1:1 с книгата.
Първият ми допир с Достоевски бяха „Братя Карамазови“, след това „Престъпление и наказание“, а сега и „Идиот“. За мен писателя е един от най-големите психолози в литературния свят — всеки образ в романите му е разгледан изключително подробно, във всички аспекти и поставен в различни ситуации. Погледа навътре, в интимния свят на човека ме пленява всеки път щом разгърна творбите на Достоевски. Четенето на романите му е истинско наслаждение.
Романът му „Идиот“ кара да се замислим в крайна сметка, затваряйки последната страница от книгата — кой всъщност е идиота? Богатство е за всеки, докоснал се до Достоевски.
Ще си позволя да Ви препоръчам „Бесове“. Според мен това е най-великото
произведение на Достоевски… а и не само най-великото от неговите произведения … най-великото въобще, което може да се окачестви като
„художествено произведение“. Руският „Хамлет“! Когато някой разбере
„Бесове“ ще му е много трудно, почти невъзможно, да намери нещо равностойно.
Прочетох коментарите и виждам, че сте запознати с творчеството на Достоевски. Като лаик доста се чудя с коя негова книга да започна? Благодаря за помощта предварително.
Бих ти препоръчал „Унижените и оскърбените“ „Юноша“ или „Идиот“.
В никакъв случай не започвай с „Бесове“. Да не си готова и да не ти
хареса. След това може никога повече да не се върнеш към него.
Това ще е голяма загуба. Не искам да звуча като префърцунен ментор,
но някои книги изискват предварителни натрупвания.
Благодаря. А какво ще кажете за ,,Престъпление и наказание"?
Може да започнеш и с него.
Когато аз започнах да чета Достоевски, започнах с „Бесове“ и не бях очарована, но не се отказах и продължих с „Престъпление и наказание“ и така, докато не прочтох петокнижието на Достоевски. Останах възхитена от таланта му.
Сърдечно благодаря за помощта!
„Бесове“ пък за мен да му е най- ама най-хубавото произведение ! :)
Гледах руската екранизация на „Идиот“ от 2003г.,след като прочетох книгата.
Филма(и 10-те серии) го има в youtube — без превод.
Не знам какво чувстват бабичките, които гледат любимия си следобеден сериал, но ми се струваше че изглеждам точно, като някоя от тях — на моменти се просъзлзявах и настръхвах.
Не съм предполагал че класическо образи, познати на поколения могат да се направят толкова оригинално и естествено, без преиграване, без напъни и престараване! Уникална актьорска игра. Великолепна Настася Филиповна! Аглая и Лисавета Прокофиевна — перфектни.Рогожин — по-истински отколкото сте си го представяли!Русия има страхотни актьори!
Препоръчвам Ви да гледате и новата екранизация на „Идиот“ — „Даун Хаус“, с гениалния Сергей Бондарчук в ролята на княз Мышкин. Интерпретацията вероятно е накарала Достоевски да се обърне в гроба си, но духът на произведението и всички ключови моменти са предадени с невероятно майсторство и изключителен черен хумор.
Що се отнася до романа — той е велик, разбира се. Но преводът е истински кошмар! Не зная чии задници е лизал некадърникът Н. Голчев, когото и малкото си име го е досрамяло да напише, за да му бъде поверен подобен превод. Дори Google Translate би се справил в пъти по-добре. На всеки няколко страници се среща поредната нелепост, която унищожава цялото удоволствие от четенето. Кажете ми, какъв идиот трябва да си, за да преведеш примерно „Настасья Филипповна, можно рекомендовать вам, это предрагоценный субъект, хоть я и сам только с утра знаком.“ като „Настасия Филиповна, мога да ви го представя, това е един много ценен субект, макар че и самият аз го познавам едва от тая сутрин.“?!? Количеството неотстранени грешки от OCR обработката във файла няма да кометирам…
А относно последпвателността, в която да се четат романите на Достоевски — аз започнах със „Записки от подземието“. Който, ИМХО, си остава най-силното му и най-тежко произведение.
Много ми харесва !!! Един много добър,честен,искрен човек,неразбран от другите и затова наречен просто „идиот“.Ще ви споделя любимия си цитат,който съм запомнила : "Смисълът е в живота, само в живота -в откриването му,непрекъснато и вечно , а съвсем не в откритието " (ако не се лъжа е част от изповедта на Иполит )
е не, не го травестирай по този начин. Авторовият замисъл е Мишкин да е като Христос все пак — напълно неопетнен, спуснат като агнец сред греха и хаоса на всекидневието. В смисъл — той не просто е добър, честен и неразбран — това е твърде обикновено за толкова възвишена фигура като Мишкин. Иначе това лято ми е крайно достоевско (с малки Флоберови изключения) и скоро пак ще препрочета Идиот. Унижените и оскърбените минах, но нещо не ми се понрави.
Наистина хубав роман, но лично мен ме натъжи.. Всички книги на Достоевски ли са така мрачни ?
Непреходното изкуство и великата философия са винаги тъмни. Геният не може да не е тъмен, той (съ)страдава света — миналия, настоящия и бъдещия, дори всеки възможен свят. Светлото е мираж, щрих от картината, игра със светлината, която осветява малка част от декора. С щастие и доволство не може да се напише нито едно велико произведение — те никога не са грандиозно зрелище. Само идилията се опитва и на нея не й остава нищо друго освен просто да описва пейзажа или нагло да лъже. Ако търсите истината — търсете тъмните, ако търсите нещо което да не терзае — няма проблем — цялата масова култура е на Ваше разположение.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.