Стивън Хорн
Плажът „Омаха“ (1)

Пролог
Началото на разследването

Бронкс, 1955 г.

Най-напред пострада едно радио, оставено на перваза, след него въже за пране, което повлече саксия, сетне парцал от пожарната стълба. Притегляни от гравитацията, по-тежките предмети полетяха стремглаво надолу заедно с тялото, а чаршафите, кърпите и бельото ги следваха като опашка на падащо хвърчило, за да се превърнат след малко в саван.

По мръкнало пристигна патрулна кола, скоро улицата беше затворена, а зяпачите изтласкани зад преградите по Морис Авеню. Полицаите докладваха на сержанта. Полицейските фотографи увековечиха гледката. Съдебният лекар надникна под чаршафа. Наемателите в сградата зяпаха представлението от прозорците си и изпъваха шии наляво, надясно, нагоре, надолу, участвайки безмълвно в процеса на елиминиране.

Един детектив с шлифер и мека шапка се взираше покрай стърчащите глави към покрива, шест етажа по-горе. Главите от своя страна се взираха в него. После съдебният лекар кимна, детективът напъха бележника в джоба на сакото си и заобиколи чаршафа, прескачайки червените ручейчета, които се стичаха към решетката на канализацията. Детективът бе стиснал зъби. Понякога го обземаше злоба към всички нарушения на реда, които бяха нормална част от градския живот — надраскани стени, оглушителни клаксони, смазани тела на тротоара.

Съдебният лекар приклекна и посочи с пръст.

— Виж това — каза той, клатейки глава. — Казвам ти, няма справедливост на тоя свят.