Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jiu-Roku-Zakura, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2010)

Издание:

Лафкадио Хърн. Погребаната тайна

ДИ „Народна култура“, София, 1990

Редактор: Дора Барова

Художник: Петър Тончев


Усо но йона —// Дойде шестнайсети

Джуроку-дзакура// и разцъфна вишната —

Саки ни кери// като мираж.

В местността Вакегори, в провинция Ийо, расте много старо и известно вишнево дърво, наречено джуроку-дзакура, или „вишната, която цъфти на шестнадесетия ден“, защото то цъфти само един-единствен път в годината — на шестнадесетия ден от първия месец по стария лунен календар. Това е сезонът на големите студове. А знайно е, че вишните винаги дочакват пролетта, преди да се осмелят да цъфнат. Но вишната джуроку-дзакура цъфти с живот, който не е или поне не е бил неин. В дървото се е вселил духът на един човек…

 

 

Той бил самурай от Ийо, дървото растяло в градината му и цъфтяло в обичайното време: към края на март — началото на април. Като дете той играел под вишната, а по разцъфналите й клони много дълго, в продължение на сто години, сезон след сезон, и неговите родители, и родителите на родителите му, а и техните предци окачвали ярки книжни ленти, изписани със стихове на възхвала.

А самият самурай остарял, надживял всичките си деца и нямало вече какво и кого да обича на този свят освен дървото. Но не щеш ли, през лятото на една година то изсъхнало и умряло.

Безкрайна била мъката на стария човек. Добри съседи му донесли млада и красива вишнева фиданка и я посадили в градината му с надежда да го утешат. Той им благодарил любезно и се престорил, че е щастлив, а истината била, че сърцето му се свивало от болка, защото бил тъй привързан към старото дърво, че нищо не можело да го утеши.

Най-после го осенила щастлива идея — старият самурай се досетил как би могъл да възроди мъртвото дърво. (Бил шестнадесетият ден от първия месец.)

Самураят отишъл в градината, поклонил се на изсъхналото дърво и му заговорил:

— Моля те, имай милост и разцъфти още веднъж поне, тъй като реших аз да умра вместо теб. (Защото в Япония вярват, че по волята на боговете човек наистина може да дари живота си другиму, на друго същество, дори на дърво. Това се нарича мигавари ни нару — върша нещо вместо някого.)

Сетне постлал бяло платно под дървото и както подобава на един самурай, си направил върху него харакири. А душата му се преселила във вишневото дърво и то мигом разцъфнало.

И така то цъфти всяка година на шестнадесетия ден от първия месец на лунния календар. В сезона на големите студове.

Край
Читателите на „Джуроку-дзакура“ са прочели и: