Оригинално заглавие
To Helen, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Източник
ЛитерНет

 

Елена, за мене твойта красота

е като древните никейски платна,

носили върху уханното море

морния от път странник с лекота

към неговите родни брегове.

 

Морета бурни бродих аз невредим,

но върна ме ти, с лице на Наяда

и коси хиацинт[1], към дом обозрим,

към блясъка на антична Елада

и славното твое величие, Рим.

 

На прозореца светъл и далечен,

като статуя най-горда ти стоиш

и в ръка ахатова лампа държиш!

О, Психея, дух бленуван и вечен,

на земя свещена ти принадлежиш!

Бележки

[0] Настоящото стихотворение е публикувано в окончателния си вариант в „Гарванът и други стихотворения“ (1845). Предполага се, че то е написано в памет на Джейн Стенард, майка на негов съученик, в която По е бил влюбен. Същата умира през 1824 г., когато той е на 15 години. Поетът я наричал „моята първа идеална любов“.

[1] Хиацинт(ов) (от гр. huakinthos) — зюмбюл(eн). Това е един от любимите епитети на автора. Още Милтън го използва в „Изгубеният рай“ (Paradise Lost, IV, 1, 301), за да обозначи „тъмен цвят, вероятно тъмнокафяв“. Не случайно го употребява и По. Изследователите на творчеството му предполагат, че тук той е искал да оприличи косата на Елена с виещите се цветове на зюмбюла или по-скоро с пурпурно-лилавия им оттенък, с какъвто бихме си представили косите на морските нимфи. Ето защо, по мое мнение, епитетът не може да бъде пропуснат или заменен със синоним, поради своята уникалност и митологическото си съдържание: в гръцката митология Хиацинт е красив юноша, когото Аполон обича и по-късно убива от ревност. От тялото и кръвта му Аполон отглежда прекрасно цвете. (Б.пр.)

Край
Читателите на „На Елена“ са прочели и: