Джон Ъпдайк
Любовникът ти се обади по телефона

Телефонът иззвъня и Ричард Мейпъл, който поради настинката си беше останал този петък у дома, вдигна слушалката:

— Ало?

Лицето на другия край на жицата затвори. Ричард отиде в спалнята, където Джоун оправяше леглото, и съобщи:

— Любовникът ти се обади по телефона.

— Каза ли нещо?

— Не. Затвори. Изненада се, че съм у дома.

— А може би е била твоята любовница?

Въпреки че главата му бе размътена и всичко му беше все едно, той подозря, че нещо не е както трябва, и се досети:

— Ако беше моята любовница — каза, — защо да затваря, след като аз вдигнах слушалката?

Джоун тръсна чаршафа така, че той изплющя.

— Може да не те обича вече.

— Този разговор е идиотски.

— Ти го започна.

Добре де, какво би помислила ти, ако вдигнеш слушалката и отсреща затворят, при това в делничен ден? Явно, очаквал е да си сама.

— Е, ако отидеш да си купиш цигари, ще му се обадя и ще му обясня какво се е случило.

— Мислиш, че си мисля, че се шегуваш, но съм сигурен, че ако изляза, наистина ще го направиш.

— О, Дик, хайде престани. И кой ще е той? Фреди Ветър?

— Или Хари Саксън. Или някой, когото въобще не познавам. Може да е стар приятел от колежа, който се е преместил в Ню Ингланд. Или пък млекарят. Понякога ви чувам да си говорите, като се бръсна.

— Всички тия деца трябва да пият мляко. А пък той е на петдесет и от ушите му стърчат косми.

— Като на баща ти. Ти не си против възрастните мъже. Например онзи в библиотеката в отдела за Чосър, когато се запознахме. Във всеки случай напоследък си нещо много щастлива. Някаква малка усмивчица се мъдри по лицето ти, когато се занимаваш с домакинството. Ето я и сега!

— Смешно ми е — рече Джоун, — защото това, което казваш, е абсурдно. Нямам любовник. Нямам къде да го вмъкна. Дните ми са изцяло погълнати от грил и по съпруга ми и неговите многобройни деца.

— О, значи аз съм те принудил да имаш толкова деца? Противно на копнежите ти за кариера в модата или във вълнуващия свят на бизнеса. Или в аеронавтиката. Може би щеше да си първата жена, изобретила титанов нос на ракета. Или родила идеята за увеличаване на бъдните житни реколти. Джоун Мейпъл — момичето агроном. Джоун Мейпъл — жената геополитик. И само заради това развратно животно, за което се омъжила по погрешка, тази проницателна гражданка на нашата потребителска република…

— Дик, колко ти е температурата? От години не си беснял така.

— От години не съм бил мамен така! Погнусих се от това изщракване. Едно гадно малко изщракване, което означава „познавам жена ти по-добре от теб“.

— Било е някое дете. Ако Мак ще идва на вечеря, по-добре е сега да полегнеш.

— Мак е, нали? Този кучи син. Разводът още не е приключил, а той вече се обажда на жена ми. А сетне предлага да се наплюска на моята щедра трапеза.

— Престани най-сетне! Главата ме заболя от тебе.

— Как не! Първо ти правя насила деца, обзет от маниакалното желание да имам потомство, след това ти докарвам менструално главоболие.

— Лягай си, а пък аз ще ти донеса портокалов сок и нарязани надълго препечени филийки, както ги правеше майка ти.

— Възхитителна си.

Той се настаняваше под одеялото, когато телефонът иззвъня отново. В коридора на горния етаж го вдигна Джоун.

— Да… не… не… добре — каза тя и затвори.

— Кой беше? — извика той.

— Някой искаше да ни продаде Световната литературна енциклопедия — извика тя в отговор.

— Напълно правдоподобна версия — каза той със самодоволна ирония, облегнат на възглавницата, повярвал, че е бил несправедлив, сигурен, че не съществува никакъв любовник.

 

 

Мак Денис беше грозноват, приятен, стеснителен мъж на тяхна възраст, чиято съпруга Елинор се намираше в Уайоминг, за да получи развод. Той говореше за нея с прекомерна нежност, както се говори за любима дъщеря, отишла за първи път на лагер, или като за отлетял ангел, който въпреки всичко е запазил електронна връзка с презряната земя.

— Съобщава, че са преживели няколко чудесни гръмотевични бури. Децата яздят кон всеки предиобед, вечер играят на криеница и си лягат в десет. Никога не са били по-здрави. Астмата на Ели е отзвучала и тя смята, че е била алергична към мен.

— Трябвало е да си острижеш косата и да се облечеш в целофан — каза Ричард.

Джоун го попита:

— А твоето здраве как е? Храниш ли се достатъчно? Виждаш ми се слаб. Мак.

— Когато не оставам вечер в Бостън — отвърна Мак, като затърси цигари по джобовете си, — предпочитам да се храня в един мотел на Трийсет и трето шосе. Там е най-добрата храна в града сега, освен това можеш да наблюдаваш как дечурлигата цамбурнат из басейна. — Той се вглеждаше в празните си длани, сякаш съвсем доскоро са съдържали някаква изненада. Липсваха собствените му деца, ето кое беше изненадата може би.

— И аз нямам цигари — каза Джоун.

— Ще ида да купя — предложи Ричард.

— Виж и за един битър лимон от павилиона за безалкохолни.

— Ще направя една кана мартини — каза Мак. — Така се радвам, че пак дойде сезонът за мартини!

Беше късно лято, когато само нощем се усеща идващата есен. Вечерта се спускаше над града и придаваше блясък на неоновото осветление, докато Ричард изпълняваше поръчките, а болното му гърло се беше сгърчило в него като тайна; имаше нещо безразсъдно и весело в сегашното му шляене по улиците след прекарания в леглото следобед. Паркира до задната ограда на своята къща и тръгна през моравата, шумоляща от паднали листа, въпреки че дърветата бяха още зелени. Осветените прозорци на неговия дом изглеждаха златни и идилични: стаите на децата бяха горе (съсредоточеното лице на Джудит, голямата му дъщеря, се появи на фона на нейния тапет, розовата й пълна ръчичка се протегна да оправи една кукла на полицата) — кухнята беше под тях. Зад кухненските прозорци, чиято светлина флуоресцираше, се разиграваше мълчалива сцена. Мак държеше шейкъра за мартини и го изливаше в някакъв отчасти прикрит от прозоречната рамка съд, който Джоун подаваше с дългата си бяла ръка. Очарователно наклонила глава, тя говореше с леко издадена напред уста, както когато се оглеждаше в огледалото или когато разговаряйте с по-възрастни от нея — с една дума, когато се стараеше да се хареса. Онова, което казваше, накара Мак да се засмее, така че той наливаше с несигурна ръка (сребърният шейкър проблясваше, капка зеленикава течност се разля). После остави шейкъра и разпери ръце встрани — от същите тези ръце малко преди това беше изскочила изненадата — наравно с раменете си. Джоун пристъпи към него, все още с чаша в ръка, а тилът й, на който под стегнато прибраната на кок коса се къдреха руси косъмчета, закри лицето на Мак, останаха да се виждат само очите му, които се затвориха. Двамата се целуваха. Главата на Джоун наклонена в една посока, на Мак — в другата, за да могат устните им да се слеят по-плътно. Грациозната извивка на раменете й продължаваше в линията на ръката, вдигнала чашата високо във въздуха. Другата й ръка обвиваше врата му. Зад тях през отворената врата на шкафа се виждаше редица от застанали прави картонени кутии, чиито надписи Ричард не можеше да прочете, но чиито цветове подсказваха съдържанието им — сухи сладки, пшеничени меденки, лучени соленки. Джоун се отдръпна и прекара показалеца си надолу по вратовръзката на Мак (лятно каре), като накрая го мушна някъде около пъпа; това можеше да значи или порицание, или съжаление. В ярката отвесна светлина неговото бледо и неравно лице изглеждаше леко насмешливо, но предано; то се приближи на един-два сантиметра към нейното. Сцената беше като вълнуващо бавно движение под вода, примесено с безумната няма неочакваност на телевизионен трик, заснет откъм улицата. До прозореца горе се доближи Джудит, без да забелязва баща си в сянката на могъщите дървета. Тя беше по нощница от жълт опал и простодушно се почеса под мишницата, докато наблюдаваше как една нощна пеперуда се блъска в мрежата; това също се прибави към моментното чувство, стегнало сърцето на Ричард, че в ролята си на ням свидетел е доведен пагубно близко — като дете, оставено само в киносалона — до скритите машинации на живота. Забравен чайник засвири и другият кухненски прозорец се замъгли от парата. Джоун заговори отново и нейните издадени устни като че ли прехвърляха мост след мост над стесняващ се пролом. Мак помълча, сви рамене; лицето му се напрегна, както когато говореше на френски. Главата на Джоун се тръсна назад от смях, тя победоносно разпери свободната си ръка и отново попадна в прегръдката му. Ръката му, положена като звезда върху кръста й, се спусна надолу върху онази част от тялото й, която беше невидима зад ръба на кухненската масичка.

Ричард затътри крака по циментовите стъпала и отвори кухненската врата с ритник, за да им даде време да се разделят, преди да влезе. От далечния край на кухнята, по-смалени от деца, те го гледаха с размито, объркано изражение. Джоун изключи врящия чайник, а Мак пристъпи към него, за да си плати цигарите. След третото мартини, поосвободен от задръжките си, Ричард каза, като се наслаждаваше на печалната дрезгавина в гласа си:

— Представете си неудобството, което изпитах. Както съм болен, излизам в тази студена вечер да купя на жена си и на госта си цигари, за да могат те да замърсяват въздуха и да утежняват и без това мъчителното състояние на бронхите ми. Връщам се през задния двор и какво да видя? Двамата упражняват кама-сутра^[1] в собствената ми кухня. Като че ли гледах порно филм, участниците в който са ми познати.

— Къде ходиш да гледаш порно напоследък? — запита Джоун.

— Глупости, Дик — каза Мак притеснено, като потъркваше бедрата си със сковани движения. — Обикновена приятелска целувка. Братска нежност. Лишено от страст признание за чара на жена ти.

— Браво, Дик — каза Джоун. — Не съм очаквала такава подлост от твоя страна, да се навърташ наоколо и да надничаш в собствените си прозорци.

— Да се навъртам наоколо! Бях вцепенен от ужас. Получих истински шок. Това е първото ми неоспоримо свидетелство.

Дълбоко щастие го издуваше отвътре; чувствуваше постиженията на езика и мозъка си огромни — тези двамата приличаха на кукли, на джуджета в игривата му хватка.

— И какво толкова сме направили? — запита Джоун и вдигна глава, като че ли за да се издигне над всичко това; очарователната линия на челюстта й издаваше напрежение, устните й бяха нацупени от обида.

— О, разбира се, според вашите възможности едва бяхте започнали. Тъкмо посягахте към богатото разнообразие от пози. Смятали сте, че изобщо няма да се върна, така ли? Сложили сте отрова в чашата ми, но аз като Распутин съм твърде издръжлив и не умирам.

— Дик — каза Мак. — Джоун те обича. И ако аз обичам някой мъж, това си ти. Ние с Джоун приключихме това преди години и решихме да бъдем просто приятели.

— Не ми се прави на ударен. Мак Денис. „Ако обичам някой мъж, това си ти!“ Не си губи времето с мен, моето момче, а помисли за нещастната Елинор, която с пот на челото се труди за твоя развод, толкова време се тръска нагоре-надолу върху онези коне и играе на криеница до посиняване.

— Хайде да хапнем — каза Джоун. — Така ме нервира, че май прегорих печеното. Наистина, Дик, не мисля, че можеш да се оправдаеш, като обръщаш всичко на смях.

 

На следващия ден Мейпълови се събудиха вкиснати и замаяни след препиването. Мак беше стоял до два, за да се увери, че лошите чувства са се уталожили. Обикновено в неделя сутрин Джоун играеше тенис с приятелки, а през това време Ричард се занимаваше с децата. Сега тя още се мотаеше из къщи по бели шорти и кецове, с намерението да започне кавга.

— Напразно се опитваш да измислиш нещо между мен и Мак — каза тя на Ричард. — Какво искаш да прикриеш?

— Скъпа моя госпожо Мейпъл, аз видях — рече той. — Видях през собствените си прозорци как ти съвсем убедително се превъплъщаваше в образа на женски паяк, когото чешат по корема. Къде се научи да флиртуваш по този начин с глава? Правиш го по-добре и от марионетка.

— Мак винаги ме целува в кухнята. Това е навик, не означава нищо. Сам знаеш колко е влюбен в Елинор.

— Толкова влюбен, че се развежда. Неговата привързаност граничи с донкихотство.

— Разводът е нейна идея, знаеш това. Той е изгубена душа. Жал ми е за него.

— Да, видях как ти е жал.

— Бих искала да знам защо си толкова доволен.

— Доволен? Аз съм унищожен.

— Но сияеш. Погледни си усмивката в огледалото. — А ти се държиш така безсрамно, че май всъщност ми се подиграваш.

Телефонът иззвъня. Джоун го вдигна и каза „Ало“, след което от другия край на стаята Ричард чу изщракването. Джоун остави слушалката и му каза:

— Така. Тя си мислеше, че вече играя тенис.

— Коя тя?

— Ти ще кажеш. Твоята любовница. Любовта ти!

— Явно беше твоят човек, но нещо в гласа ти го предупреди.

— Заминавай при нея! — внезапно изкрещя Джоун в изблик на същата предизвикателна енергия, която я караше в други махмурлийски сутрини да преобръща планини домакинска работа. — Върви при нея като истински мъж и престани да ме въвличаш в тази игра, която не ми е ясна. Нямам любовник! Позволих на Мак да ме целуне, понеже беше самотен и пиян. Престани да ме правиш на по-интересна, отколкото съм! Аз съм само една пребита от труд домакиня, която иска да отиде да играе тенис с други изморени жени.

Без да каже дума, Ричард донесе от килера ракетата й за тенис, чийто кордаж беше наскоро подменен. Донесе я със зъби, както кучето носи на господаря си хвърлена пръчка, и я пусна до кеца й. Ричард младши, техният по-голям син, жилаво деветгодишно момче, чието последно увлечение беше събирането на картинки от шоколадови обвивки, влезе в дневната и като видя тази пантомима, се засмя, за да прикрие уплахата си.

— Тате, би ли ми дал петте цента за изпразването на кофите с боклука?

— Мама отива да играе тенис, Дики — каза Ричард и облиза от устните си соления вкус от дръжката на ракетата. — Хайде всички да минем покрай евтината лавка да си купим шоколадчета.

— Ура-а-а! — викна момчето без ентусиазъм, гледайки ококорено ту майка си, ту баща си, сякаш пространството между двамата се беше увеличило застрашително.

Ричард заведе децата до лавката, после до игрището, и после до павилиона за топли сандвичи да обядват. Тези невинни действия превърнаха остатъка от алкохол и апатия в приятна умора, чиста като детски сън. С престорено внимание той кимаше на сина си, който му разказваше безкрайна история:

— … и тогава, разбираш ли, тате, пингвинът носеше чадър, от който се вдигаше пушек, беше много сладък, и после се появиха двама мъже с едни особени маски в една банка, кой знае защо я пълнеха с вода, сигурно за да я ограбят, а Робин се катереше по едни хлъзгави купчини от кръгчета като петдесет цента, за да се измъкне от водата, и тогава, разбираш ли, тате…

Когато се прибраха, децата се пръснаха из дворовете по същия загадъчен начин, по който през други дни техният заден двор се пълнеше с непознати хлапета. Джоун се върна от тениса лъснала от пот, с изпрашени глезени. Тялото й плуваше в приятната розова възбуда след физическо усилие. Той предложи да дремнат.

— Но само ще дремнем — предупреди тя.

— Естествено — каза той. — Аз срещнах любовницата си на игрището и се задоволихме в съблекалнята.

— Марлен и аз бихме Алис и Лиз. Не може да е нито една от тях, те ме чакаха от половин час.

В леглото той я попита — завесите бяха, кой знае защо, дръпнати срещу яркото следобедно слънце, а чаша застояла вода просветваше с тайнствени мехурчета:

— Мислиш, че искам да те изкарам по-интересна, отколкото си?

— Разбира се. Ти си отегчен. Остави ме сама с Мак нарочно. Много необичайно е ти да излезеш навън, когато си с простуда.

— Тъжно ми е да си мисля, че нямаш любовник.

— Съжалявам.

— Много си интересна въпреки всичко. Ето това, и това тук, и това.

— Нали казах, само ще дремнем.

В коридора на горния етаж, от другата страна на затворената врата на спалнята, иззвъня телефонът. След четири позвънявания — захвърлени отдалеко ледени копия — прекъсна, непобутнат. Последва многозначителна пауза. След това едно съблазнително, питащо „щрак“, като че ли някой е побутнал масичката на минаване, последвано от нова решителна серия звуци, настойчиви, повелителни и жални, които не спряха, преди да станат дванадесет; най-сетне любовният зов заглъхна.

Бележки

[1] В индийската митология Кама е богът на любовта. Сутра в древноиндийската литература е афористично изказване, по-късно сборник с такива изказвания. В Сутра са били излагани почти всички религиозно-философски учения на древна Индия. — Б.пр. ↑