Иван Василев
Зимна приказка

Иха, хо-па, де бре, де,

ей я — зимата дойде!

Из полята запустели

като вълци изгладнели,

като вълци настървени

тичат вихрите студени.

 

А в потаен, късен час,

снощи тръгна Дядо Мраз,

тръгна весел от гората,

метнал на гърба торбата —

а в торбата — ред по ред,

лед и сняг, и сняг и лед.

 

Мислел дядо мил и благ

да не сипва много сняг,

само в нашите градини,

в наште ниви и долини,

че заръча Баба Зима

вред по равно сняг да има.

 

Ала Шаро зад плета,

както дебнел във нощта,

както дебнел мълчешката —

скок! — и ръфнал с гняв торбата.

И от този дявол страшен,

хукнал Дядо Мраз уплашен…

Дето тичал, дето рипал,

сняг е сипал, сипал, сипал…

 

Край стопанските кошари,

слънцето на път го свари.

Той въздъхна, па си рече:

— Как тъй стана, бе човече!

Виж каква беда голяма,

сняг в торбата вече няма,

а надолу из полята

черна се черней земята.

Върна ли се, пак ще има

караница с Баба Зима…

Но нали съм здрав и як,

утре ще намина пак…

 

И потегли Дядо Мраз,

и запя с юнашки глас.