гледам Борхес и той мисли, че Флобер е направил нещо много значимо за литературата: http://chitanka.info/text/23602-flober-i-obraztsovata-mu-uchast?cache=0
иначе прочетох „Възпитание на чувствата“, която не я виждам в читанката, но това не ми пречи да я похваля. Парижкият роман на Флобер, който го е писал 5 години, събирайки документи и сведения за една едва отминала епоха и типично в свой стил — компилира всичко и го пренася на заден план. Революциите са нещо, през което героите се налага да минат, но то ги засяга точно толкова, колкото ги засягат и малките случки от деня. Това не е проява на неуважение, а отново отрезняване от романтическите нагласи, с които авторите са товарили всяко историческо събитие. А краят е толкова значим, неочакван и нов за онези години, че оправдавам всички негови съдници от онази епоха и същевременно отдавам почит на всички надскочили времето си, улавяйки гениалността на Флобер (Санд, Юго, Тургенев…)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.