Велика книга.
На фона на всичкия чик-лит, който се коментира по този сайт, „Мадам Бовари“ и отношението на Флобер към романтическите представи за любовта и „чудния свят“ на влюбените е просто безценна :)
а иначе човекът почти нищо не е направил в литературно отношение. Просто е отворил вратата на авторите от 20-и век като Джойс, Музил, Кафка, Мориак, Льоса. Слаба работа.
И мен не ме впечатли особено.
Експертно, твърде експертно…
Е, според мен не можеш да сложиш Бодлер, Кафка и Льося на едно и също място! Мисля, че е прекалено!
Флобер е отворил вратата на модерното като е застанал на една междинна позиция между реалистите и романтиците и в крайна сметка сам е оформил това, което ще последва. Самият Льоса определя „Мадам Бовари“ като първият модерен роман. Джойс и Музил ги определят като „децата на Флобер“ като вече не помня от къде е цитатът. А Кафка е писал надълго и широко за Флобер в своите дневници. Бил му е фен от където и да го погледнеш ;)
Струва ли си да се прочете?
гледам Борхес и той мисли, че Флобер е направил нещо много значимо за литературата: http://chitanka.info/text/23602-flober-i-obraztsovata-mu-uchast?cache=0
иначе прочетох „Възпитание на чувствата“, която не я виждам в читанката, но това не ми пречи да я похваля. Парижкият роман на Флобер, който го е писал 5 години, събирайки документи и сведения за една едва отминала епоха и типично в свой стил — компилира всичко и го пренася на заден план. Революциите са нещо, през което героите се налага да минат, но то ги засяга точно толкова, колкото ги засягат и малките случки от деня. Това не е проява на неуважение, а отново отрезняване от романтическите нагласи, с които авторите са товарили всяко историческо събитие. А краят е толкова значим, неочакван и нов за онези години, че оправдавам всички негови съдници от онази епоха и същевременно отдавам почит на всички надскочили времето си, улавяйки гениалността на Флобер (Санд, Юго, Тургенев…)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.