Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (52)

Двадесет и втора сцена

Магистърът:

Родриго Телиес Хирон,

магистърът на Калатрава,

честта ви кралска днес прославя

и пред кастилския ви трон

за прошка моли. Аз признавам,

че лош съвет ме заблуди,

вървях по пагубни следи

и правото ви накърнявах.

Фернандо Гомес ме увлече

в размирици и във война,

но — ето, в Бога се кълна —

разбрах аз грешката си вече.

Ако за милост съм достоен

и милост дава моят крал,

от днеска ставам ваш васал,

за да ви служа като воин.

И при стените на Гранада,

където нов ви чака бой,

ще видите как мечът мой

сече и удря без пощада!

Повярвайте, че страх ще всея

в противника ви разярен

и знамената с кръст червен

на кулите му ще развея!

Днес петстотин войника давам —

и още повече бих дал,

ако приеме моят крал

за него в бой да се сражавам!

Кралят:

Стани, магистре, от земята!

Тук ти си винаги добре

дошъл!

Магистърът:

                Заклевам се, дорде

съм жив, ще бъда ваш приятел!

Исабел:

Почувствах в думите и жеста

у вас как блика смелостта!

Магистърът:

Естер красива за света

сте вие! Вие — Ксеркс божествен!