Виктор Юго
Надпис върху екземпляр на „Божествена комедия“

Веднъж, по здрач, видях човек с осанка строга,

пресече пътя ми в широка римска тога

и — черен исполин сред залеза червен —

ме спря и с огнен взор, тревожно вперен в мен,

прониза тялото ми, в ужас див примряло,

и каза ми: — Преди, в далечното начало,

бях цяла планина в огромния простор,

но сляпата душа високия затвор

събори и поех по стълбата безкрайна

на Битието; дъб клонат — една ли тайна

аз криех като свят олтар, запял с листа;

а после станах лъв и цепех с рик нощта

и карах всяка твар да тръпне, да трепери.

Сега съм аз човек, аз — Данте Алигиери!

 

юли 1843