Константин Балмонт
Клетникът

О, скръб във изтерзаната душа,

аз тебе призовавам за свидетел,

не съм повярвал в сладката лъжа

и не потърсих път към рая светъл.

 

Аз помнех за онези, чийто зов

с проклятие посрещаше небето —

привличаше ме жребият суров

и ме зовяха братята ми клети.

 

Не с ангелския, с демонския смях

аз своя път печален съм изскитал,

и моите дни сред земната обител

се разпиляха като шепа прах.