Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Прощание с древом, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика

Рецензент: Милена Лилова

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

ISBN 954-445-053-X

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)

Аз обичах дървото високо и древно,

        в него пееха славеи нежно в нощта,

а под него вълните се люшкаха гневно

        и шумеше пшеница, и ручей шуртя.

 

Аз обичах в дървото омайните птици,

        те прелитаха леко от клон върху клон.

Планините вековни му бяха връстници

        и покритият с мълнии сив небосклон.

 

Аз обичах във него спокойната дума

        на върха, който буря вещае след миг,

и шума на подвижната есенна шума,

        и сълзата небесна, отронена с вик.

 

Аз обичах дървото — в покой и стихии

        със ресници на Вий[1], сред мъха побелял.

То столетия тук носи име Русия —

        със секира наострена в ствола му бял.

Бележки

[1] С това име малорусите наричат старейшината на гномовете, чиито ресници стигат чак до земята. — Бел.прев.

Край