Константин Балмонт
Слепец

Мили хора, пожалете ме и мен,

няма повече да видя слънчев ден.

 

Сам, като Едип, поисках слепота,

мъдър, а загивам аз от мъдростта.

 

Аз земята гледах — с цветове, с венци,

а видях във нея само мъртъвци.

 

Аз луната гледах — с бяла светлина,

а изпи кръвта ми бледата луна.

 

Слънцето погледнах, разгадах го аз,

и денят прекрасен помрачня завчас.

 

Същността на всичко в този свят видях

и в очите ми дълбоко легна страх.

 

Мили хора, пожалете ме и мен,

няма повече да видя слънчев ден.

 

Пожалете, падне ли над вас нощта,

съблазнения от своята мечта.