Константин Балмонт
Август

О, август — ясен, нежен и спокоен,

с предчувствие за мимолетността,

ти позлати зелените листа,

заключи чувствата в порядък строен.

 

Случайно може би денят е зноен —

по-сродна му е тъжната мечта,

на тихата прохлада прелестта

с почивка от живота неспокоен.

 

Стъблата жълти за последен път

звънят, преди на сърпа острието

да се извие между класовете.

 

В нивята тежки снопове лежат,

а във небето жерави летят

и се сбогуват с родните полета.