Константин Балмонт
Вопъл към вятъра

О, ветре леден в родните места,

ехтящ сред боровете многозвънни,

о, ветре пеещ в пропасти бездънни,

о, ветре скитащ волно над степта.

 

Пазач на песни в майския покой,

внушител на мечтите безразсъдни

и оплаквач на брегове отвъдни,

о, ветре шепнещ, чуй ме, аз съм твой.

 

Вземи ме, ветре, в белите си тайни,

от зимите духът ми побеля,

изпял докрая звуците омайни,

 

се умори от думи и дела.

О, ветре на пустините безкрайни,

вземи ме върху своите крила.