Константин Балмонт
„Сбогом“

Който чул е тътена на вечното,

ще отмине тихата вълна —

и душа, докоснала далечното,

се усамотява в тишина.

 

А пред него — сенки и видения,

и край него — ден непомрачен,

облачета леки — мигновения,

музика без думи, сън блажен.

 

И не ще помисли за спасение,

във душата си го носи той —

час — в морето — за успокоение,

лодка посред сънния покой.

 

Бяла лодка, в синьото изчезнала,

като нежно „сбогом“ на света,

като поздрав, просиял над бездната

и угаснал във безкрайността.