Константин Балмонт
Несрета

Не ме привлича сдържаната радост,

на родните огнища пепелта,

и не сънувам родните ливади,

градините, потънали в цветя.

 

Сърцето търси друга красота:

рева и тътена на водопада,

на морската стихия яростта,

на планините строгите грамади.

 

Сред други удоволствия живях,

и днес вървя с единствена утеха:

забравил що е плач и що е смях,

 

да будя сам боботещото ехо,

да виждам в урагана на нощта

величието вечно на света.