Константин Балмонт
Рог пастирски, за какво ме викаш?…

Рог пастирски, за какво ме викаш?

        Няма ли ги твоите стада?

В степите и в пустошта безлика

        бродеше и броди пак беда.

 

За какво ли пееш тъжен, жален,

        и душата мамиш в порив плах.

Като тебе звънък и разпален

        бях и аз, но вече онемях.

 

Ветровете как ще спре тревата,

        бурята — разцъфналият цвят?

Все ни се присънва свободата,

        но дали я има в този свят.

 

Ти какво оплакваш тих, унесен?

        Утрото ли нещо ще роди.

Птиците изпяха свойта песен.

        Рог пастирски, не, не ме буди.