Константин Балмонт
Свобода

На Валери Брюсов

Мигар винаги от някого ще зависи моят ден,

и във мислите си пламенни няма цял да съм вглъбен?

 

Мигар ще се колебая, тръгна ли на път в нощта,

щом сърцето ми желае път към неизвестността?

 

Не, аз няма да излъжа с нищо своята звезда,

огънят й щом ми свети в дни на радост и беда.

 

Огнен знак остави белег върху моето лице

и навсякъде ще слушам пламенното си сърце.

 

Ако стигна до морето, ще потъна в глъбини,

гледайки към светлината и прозрачните вълни.

 

Ако срещу мен се вдигнат върхове на планина,

в снежно царство ще замръзна под сребристата луна.

 

Ако ли в звезда загледан стигна пропаст някой ден,

аз ще падна, без да жаля, върху камъка студен.

 

Но навсякъде ще вярвам само в своята мечта

и ще съм красив и волен като приказка в нощта.

 

Ако някой пожелае с нещо да ме промени,

с мене в гроба той ще легне — или в райски долини.

 

А за себе си потърсил свободата, вече знам,

че на друг ще я отстъпя, че на друг ще я отдам.

 

Зов дочуйте в тези струни — свобода и светлина.

В тихите води се ражда мощна пенеста вълна.

 

Слънцето цветята гали, в хоровода им искри,

а поиска ли — ще пламне и степта ще изгори.

 

Може някого да стопля или да го умъртвя,

но докрай с душа свободна пътя си ще извървя.