Константин Балмонт
Защо?

О, чуй ме, господи, аз плача днес, аз страдам,

        към теб са моите слова.

Защо душа неземна, господи, ми даде —

        и към пръстта ме прикова?

Говоря с тебе аз през мрак многовековен,

        със теб — твореца на света,

деца излъгани, със плач и с глас синовен

        днес търсим нашия Баща!

За миг да чуя думите ти гръмогласни

        и ще просветне моят ден.

Живот, любов и смърт — и страшни, и неясни,

        и неизбежни са за мен.

Велик си, господи, но твоят свят студен е,

        ням, както всяко божество,

и векове звучи напразно и смирено

        гласът ми тих: „Защо? Защо?…“