Константин Балмонт
Световен затвор

Когато си помисля колко много са вселените

и че всемирът векове наред е бил такъв,

небето сякаш е затвор с нещастни пленници,

а залезната светлина — от жертви кръв.

 

Отново всички спойки ще се разрушат, нелепо

се късат връзките, за да настъпи пак

игра на ненаситни атоми — чудовищно-свирепи,

невидими циклони и стихиен мрак.

 

И после пак ще завъртят водовъртежите спирални

планети нови, и в космическата тишина

със странна музика, безмълвна и печална,

в неземни пропасти ще плисне светлина.

 

И както векове наред — за да е здраво всяко здание,

в основата му е зазиждан млад живот —

сияещите звездности са пълни със страдание,

от тежки плочи е небесният ни свод.