Константин Балмонт
Бог и дявол

Неразлюбен мой дявол, неразлюбен мой бог,

стон за първия крия, зов — за господа строг,

вик за първия пазя, а за бога — мечта,

но велики сте вие — като теб, Красота.

 

Над земята блуждая като облака бял,

ту препуснал на север, ту на юг полетял,

ту от изток на запад зашуми моят път,

и чернеят ахати, и рубини искрят.

 

И е хубав животът — милвам жито и ръж,

зеленее земята от прохладния дъжд,

с гръмотевици гневни и със зли ветрове

сън след сън разрушавам и горя домове.

 

В домовете е душно и е кратък сънят,

а свободно-въздушни са просторът, денят,

след терзания тежки аз летя на възбог,

о, мой дяволе тайнствен, о, единствен мой бог