Константин Балмонт
Слънчев лъч

Аз мозъка си съм пронизал с лъч.

Света оглеждам, чужд на всяка глъч.

Искри аз виждам, облак оцветен.

Духът ми влюбен е. Пиян. Зашеметен.

 

О, как лъчът по пръстите блести!

Как огънят играе и пращи!

Загърбил всяка земна суета,

стоя във центъра на вечността.

 

О, радост — да си зноен, да блестиш!

О, щастие — с мига да изгориш!

От светлината светлина творя.

Аз властвам. Аз блаженствам. Аз горя