Артюр Рембо
Вечерна молитва

Все седнал — като ангел в ръцете на бръснар,

над халба остроръба убивам свойто време

и двойната ми гушка като издут корем е;

с лула в устата — вдигам платна като корсар.

 

И — курешки димящи сред гълъбарник стар —

мечти в гръдта ми парят и сладък блян гризе ме,

сърцето ми е тъжно и в самотата дреме:

едно дърво кървящо сред есенен пожар.

 

Щом с грижите преглътна и дивния си сън,

изпил над трийсет халби — какво човек да прави? —

от бирата подгонен, изскачам бързо вън:

 

блажен като твореца на кедрови дъбрави

нашир и длъж развявам аз струята със звън

и с топъл дъжд обливам цветята слънцеглави.