Искам нещо да кажа, нещо да напиша и не зная какво…Най-общо казано изпитвам чувство на удивление, на възхита, на преклонение и благодарност към прочетеното/написаното и Лев Николаевич Толстой. Четенето на Анна Каренина е онази „четка за зъби“ от която съзнанието на всеки от нас има нужда ежедневно, ежечасно….Това е епохално творение, което разбърква мислите ни за да ги подреди в нелесния път към вярата и стремежа към Доброто. Кои са местата, които ще посещавам редовно — срещата на Анна с децата и, терзанията и спрямо Вронски, които я обземат до пълна лудост и водят логично до трагичния и край. Някои от картините са като блясък, като снимка. Примерно светкавицата, която поваля дъба, или като острието на ножа, с който ….. вади потъналата в мед пчела. А не сме ли всички ние давещи де в мед, в охолство и безгрижие пчели, които имат нужда някой да им подаде върха на вярата и стремежа към Доброто за да почистим тялото, крачетата и крилцата си за да полетим на воля, да бъдем обект и да творим Добро. Левин ми е фаворит. Сигурно е автопортрет на Толстой. Но всички образи са толкова релефни, толкова истински в стремежите и заблудите си, във вярванията си, понякога опрощаващи, понякога обвиняващи, лекомислени или строги. Последните часоме на брат Николай….Последните мигове от живота на Анна, отразени от блестящите спици на колелетата на парния влак, пара, свирки на перона. Ех, Анна, Анна и ти Вронски — колко ли като вас има межзу нас?! А ние самите? А славянския въпрос, полската работа, 3–4 часа сън на ден в продължение на 3–4 месеца всяка година. Мислите на Саша за майка му….Спирам да пиша, иначе трябва да преразкажа цялата книга, а това е невъзможно. Това е гениално епохално творение, което по моите критерии е подходящо и силно препоръчително за умствена хигиена. Да се приема преди, по време и след храна!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.