Прочетох книгата след много хвалби за нея. Запален Книгоман съм, но тя ме отврати. най-близкото сравнение което мога да дам е със „Човекът който се смее“ на Юго и пак Юго е в пъти по-лесен за четене (а той е труден автор). Първо — името на романа е напълно произволно, в романа въобще няма централен образ, също като в „Човекът….“ или в „Авйънхоу“.Каренина се поява в края на първата част и не присъства в повече от половината роман. Ако трябваше да има истинско име Творбата трябваше да се казва „Руското общество през 19 век“. Много голям проблем създава, че за разлика от „Човекът….“ където имаме 6–7 основни персонажа и две основни линии, тук имаме над 40 основни образа всеки със своята линия. Женските образи се невероятно ирационални , а Каренина е връх на ирационалността. Отива да сватосва приятелка, а и прави „мръсно“ с годеника й, после напук на съветите на който дава на друга жена прави обратното — зарязва собствения си мъж, както и сина си и започва авнтюра. не се интересува от чувствата на мъжа си, не спазва елементарно приличие, след като мъжа й великодушно й прощава и й предлага развод се отказва, съгласява се да стане метреса и да зареже сина си,, а накрая като не й харесва положениетй й започова да се вайка колко е зле.
Не се съобразява и със чувствата на сина си — първо излиза с любовник, посел му ражда незаконна сестра, после изчезва нянакъде и я няма с години, един ден се появява и после пак изчезва — вятър я вее на бял кон.Връх на егоизма.
. На любовника си обяснява че няма да му ражда повече деца, не уважва майка му, не може да се омъжи за него (защото е твърде горда за да поиска развод, след такъв е бил обещан и тя го е отхвърлила) но няма да търпи да го гледа с други жени. Връх на егоизма!
Самият характер на Каренина не е изграден достатъчно ясно, тя твърде лесно преминава от едни чувства към други. в началото ни я представят като порядъчна и благовъзпитана жена, съпруга и майка и изведнъж- след втората среща с чужд мъж — вече му става любовница. Айде бе! А как само сменя настроенията си — Ще кажа на съпруга си — няма да му кажа! ще поискам развод — няма да поискам — не, все пак ще поискам.
Каренина е връх на безпринципността и непоследователността, егозизъм, безнравственост, простотия, женска злоба и прочие. не виждам какво е великото в образа, че да я сложат за „Лице“ на него
Ако нещо ми направи положително впечатление това е образът на Левин и особено в съчетание двойката Левин-Кити.
И двамата претърпяват мноог по разтърсваща любов, а към нея добавяме израстването на Кити в домакиня, майка и съпруга и факта че обществото на Русия е предадено изключително през погледа на Левин който постепенно еволюира — първо до примерен помешчик и добър съпруг, после до добър християнин.
Ако Каренина ни предава деградиращото градско общество на Русия, то чрез Левин съзираме здравия провиницален дух.
Животоописанията на романа са тежки и тромави. толстой не пише разбираемо и ясно за днешния съвременник, многословен е, но пък имал цели глави с непряка реч, езикът е тежък — нещо характерно заТолстой и във „Война и мир бе така“.
почти всеки втори индивид след като изневери казва „но какво да се прави“, всички говорят за социалистическите идеи през половинта книга, които непрестанно се повтарят и т.н.
съпоставете книгите на толстой му със Сенкевич да речем или със Гогол и вижте огромната разлика. това са хора, който четем с лекота, защото те описват един-два-три основин образа и около тях изграждат романа, представяйки обществото. Талстой представя петдесет образа в желанието си да представи обществото и през него за разгледаме образите. от Съвременните автори бих го сравнил с Ериксън.
съжалявам, че си загубих времето с него.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.