На мен ми се струва, че се пропуска нещо много важно. Преди пътуването до Москва, Ана има съпруг, когото уважава и дете, което обича и не се е разделяла с него от неговото раждане. Тя е принципна жена с безупречно положение в Петербургският елит…
Какво тогава я повежда към падението? Според мен това не е желанието да има всичко на този свят, твърде елементарно е…
Всички тук коментирали знаете, че дори и в сегашният свят този път води само надолу… Но, но да има някой, който не го е пожелавал?
И не говоря за простата и неангажираща изневяра от ежедневието, искам да Ви обърна внимание върху онова все-поглъщащо, изпепеляващо и давещо чувство, което те кара да не мислиш за себе си и света около теб, а да съзерцаваш единствено обектът, който го поражда.
Да, според мен Ана просто се влюбва. И като антипод на нейното фиаско Толстой ни поднася — бавното, мъчително почти, обвързване на Левин и Кити…
P.S. Невероятен класик, невероятен роман с красиви и сложни персонажи и едно безкрайно поле за чувства и размисли!!!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.