Читателски коментари (за „Степния вълк “ от Херман Хесе)

Книгата е много добра!

психопатска е :) но ….. хесе си е хесе :) аз кнулп чета на хесе сега … Кнулп каза: „Всеки човек си има душа, която не може да се слее с никоя друга. Двама души могат да пристъпят един към друг, да си говорят и да се сближат. Но техните души са като цветя, всяко вкоренено на свое място, и за никое не е възможно да отиде при другото, иначе би трябвало да изтръгне корените си, а тъкмо това му е непосилно. Цветята разпръскват своя аромат и семената си, защото горещо желаят да се съберат; но цветето не може да направи нищо семенцето да попадне на подходящо място, това върши вятърът, а той идва и си отива както и където пожелае.“ от всичко дето съм чел на хесе …. само играта на стъклени перли не можах да изтърпя …. останалото е страхотия …

Много силна книга.

Необичайна днес, но не и за Хесе! Хесе умее да разказва, да увлича. Започнеш ли негова книга, не те оставя до края и после седмици, след прочитането на книгата,мислиш за действието, за героите, за избрания от тях път, преосмишляш и твоите ценности,постигнатото от теб, даваш оценка на живвота си до този момент. Голямо удоволствие ми бе да препрочета та,зи книга.

За да се наслади напълно човек, трябва да се съобрази и с годините през които е писана творбата и житейския път на автора, и принадлежността му към дадени течения.

Една любима книга, съчетаваща разсъжденията на философския роман, психоанализа и поучителния разказ.Фантастично и почти апокалиптично провиждане на писателя- долавям, че това тук е своеобразна автобиография.

Кратка, но наситена, поставяща болезнени екзистенциални въпроси, критична, автокритична, търсеща…

В тази творба отривам себе си, мои възгледи и мисли.Заредена с безброй въжделения и идеали, се натъквам, подобно на автора, на прекомерната суета, егоизъм, дребнавост и посредственост-всеки ден!-и всички те, продукти на тесногръдия материализъм.

Предполагам всеки, който посяга към този род литература съпреживява и изстрадва света на степния вълк.

А хумора се изтъква като спасение, редом с carpe diem на Орации.

Тази интелигентна книга ми действа като свеж въздух въпреки сериозните теми, които засяга…а може би точно поради това толкова ми допада!