Флорънс Сковъл Шин
Играта на живота и как да я играем (7)

Прехвърляне на грижата
Въздействие върху подсъзнанието

Когато човек познава собствените си възможности и работата на ума си, голямото му желание е да намери лек и бърз начин да внуши добро на подсъзнанието си, тъй като само интелектуалното познаване на истината не би донесло резултати.

В моя случай аз открих, че най-лесният начин за постигането на това е чрез „прехвърляне на грижата“.

Един метафизик веднъж обясни това така: „Единственото нещо, което придава някаква тежест на нещата в природата, е законът за земното притегляне и ако един скален блок бъде отнесен високо над планетата, той ще бъде без тегло; нещо подобно има предвид Христос, когато казва: «Игото Ми е благо, и бремето Ми е леко».“

Той превъзмогва земните вибрации и действа в царството на четвъртото измерение, където има само съвършенство, пълнота, живот и радост.

Той казва още: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си — защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“.

В петдесет и петия псалом се казва още „Възложи на Господа грижите си“. На много места в Библията е казано, че битката, която човек води, е Божия и че човек трябва винаги „да стои спокойно“ и да чака Божието избавление.

Това показва, че свръхсъзнанието (или Исус в нас) води нашите битки и ни облекчава от грижите.

Следователно разбираме, че човек нарушава закона, ако е обременен с грижа; грижата е неблагоприятна мисъл или състояние, и тази мисъл или състояние се корени в подсъзнанието.

Изглежда почти невъзможно да постигнем някакъв напредък, направлявайки подсъзнанието чрез съзнанието или разсъдъка, тъй като разсъдъкът (интелектът) е ограничен в своите понятия и е изпълнен със съмнения и страхове.

Тогава е правилно от научна гледна точка да прехвърляме грижата на свръхсъзнанието (или Христос в човека), където тя бива „просветлена“ или се разтваря отново „в изначалното нищо“.

Ето един пример в подкрепа на казаното: Една жена, която се нуждаела силно от пари, „просветлила“ Христос в себе си (свръхсъзнанието), използвайки следната фраза: „Аз прехвърлям грижите си, свързани с недоимъка на Христос (в мен) и се освобождавам в очакване на изобилието!“

Нейната грижа бе вярата в недоимъка, и след като я прехвърли на свръхсъзнанието, вярвайки, че ще се радва скоро на изобилие, материалните блага започнаха да се изливат върху като лавина.

Четем също така: „Христос, упованието на славата, е във вас“.

Ето друг пример: на една от моите курсистки бяха дали ново пиано, но в малкото жилище нямаше място за него, ако не изхвърлеше старото. Тя беше объркана какво да прави. Искаше да запази старото пиано, но не знаеше къде да го изпрати. Беше се отчаяла, тъй като новото пиано щеше много скоро да пристигне; всъщност можеше да дойде всеки миг, а тя нямаше място за него. Тогава дошло на ум да си повтаря следните думи: „Прехвърлям тази грижа на Христос в мен и няма да се безпокоя“.

Няколко минути по-късно телефонът позвънил и една приятелка я попитала дали не може да даде под наем старото си пиано. Изнесли го от апартамента няколко минути преди да пристигне новото.

Познавах една жена, чиято грижа бе негодуванието. Тя казала: „Прехвърлям негодуванието, което ми създава грижи, на Христос в мен и се освобождавам от него, за да продължа да живея в любов, хармония и радост“. Всемогъщото свръхсъзнание изпълнило подсъзнанието с любов и целият живот се променил. В продължение на години негодуванието я бе държало в състояние на мъка и бе потискало душата (подсъзнанието).

Твърдението трябва да се повтаря многократно, понякога по няколко часа на ден, на ум или на глас, спокойно, но решително.

Често съм го сравнявала с навиването на „музикална кутия“. Трябва да „навием себе си“ с изричаните от нас думи.

Забелязала съм, че скоро след „прехвърлянето на грижата“ като че ли човек вижда по-ясно. Не е възможно правилна преценка за нещата, докато човек се намира в конвулсиите на тленния ум. Съмнения и страхове отравят ума и тялото, а въображението се бунтува и по този начин привлича беди и болести.

Повтаряйки неуморно твърдението: „Прехвърлям грижата си на Христос в мен и съм свободен“, представите ми се проясняват и аз изпитвам чувство на облекчение, а след известно време идва проявлението на доброто, било то здраве, радост или материални блага.

Една от моите курсистки веднъж ме помоли да обясня какво представлява „тъмнината преди зазоряване“. В предишната глава споменах, че често преди голямо хубаво събитие „всичко като че ли върви на зле“ и съзнанието ни се замъглява от дълбока депресия. Това означава, че от подсъзнанието се надигат стари съмнения и страхове. Тези стари отломки в подсъзнанието се появяват на повърхността, за да бъдат изхвърлени.

Точно в такива моменти човек трябва да свири на цимбала си като Иосафат и да благодари, че е спасен, дори да му се струва, че е обграден от врагове (ситуация на недоимък или болест). Курсистката ми продължи: „Колко време трябва да остане човек в тъмнина?“, на което отвърнах: „Докато започне да вижда в тъмното!“ Прехвърлянето на грижата дава възможност на човека да започне да вижда в тъмното.

За да се въздейства на подсъзнанието, е много важно да имаме активна вяра.

„Вярата без дела е мъртва“. В настоящите глави аз съм се постарала да изясня това схващане.

Иисус Христос е демонстрирал активна вяра когато „наредил на множеството да седне на земята“, преди да е благодарил за хлябовете и за рибата.

Ще дам още един пример, за да покажа колко необходима е тази стъпка. Всъщност, активната вяра е мостът, по който човек минава, за да стигне до своята обетована земя.

Вследствие на недоразумение една съпруга се разделила със съпруга си, когото тя много обичала. Той отхвърлил всички нейни предложения за сдобряване и не бил склонен да комуникира с нея по никакъв начин.

След като се запознала с духовния закон, тя отрекла раздялата. Тя използвала следното твърдение: „В божественото съзнание не съществува раздяла, следователно нищо не може да ме раздели от любовта и приятелството, които са мои по божествено право“.

Тя демонстрирала активна вяра като всеки ден отреждала на масата за хранене място за съпруга си, по този начин тя отпечатала в подсъзнанието картината на неговото завръщане. Изминала една година, но тя не се разколебала в надеждата си, докато един ден той се завърнал.

Подсъзнанието се впечатлява често от музика. Музиката има качество, присъщи на четвъртото измерение, и освобождава душата от затвора. Музиката ни помага да вярваме, че могат да се случат прекрасни неща и че постигането им не е така трудно.

Имам приятелка, която ежедневно използва своята музикална кутия за такива цели. Тя помага да постигне състояние на пълна хармония и да освободи въображението си.

Друга жена често танцува, докато изрича твърденията си. Ритъмът и хармонията на музиката и движението придават на думите изключителна сила.

Човек трябва също така да не забравя да цени „дните, в които не се случва нищо особено“.

Неминуемо, преди да открием бряг, откриваме „признаци на суша наблизо“.

Преди Колумб да достигне Америка, забелязал птици и клонки, от което разбрал, че наблизо има суша. Същото е и с проявлението на събитията; но често човек взема признаците за самото проявление и се разочарова.

Ето един пример: една жена „изрекла нужните думи“, за да получи сервиз. Не минало много време и една приятелка дала чиния, която била стара и пукната.

Тя дойде при мен и ми се оплака: „Помолих се за сервиз, а получих една пукната чиния“, на което аз отговорих: „Чинията е била само предизвестие. Тя показва, че сервизът е на път — гледай на случилото се както Колумб на птиците и клонките“. Не след дълго дойде и сервизът.

Когато човек продължително се прави, че е получил това, което иска, той въздейства върху подсъзнанието. Ако се прави на богат и на преуспял, след време „ще жъне“ богатство.

Децата винаги действат точно така. „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“.

Отново бих желала да подкрепя казаното с пример от живота. Познавах една жена, която беше много бедна, но нямаше човек, който да може да я накара да се чувства бедна. Богати приятели я подкрепяха с дребни суми, като непрекъснато напомняха за бедността и за това, че трябва да внимава и да пести. Независимо от техните съвети тя изхарчваше всичките си пари за една шапка или за да направи подарък на някого и да бъде в ентусиазирано състояние на духа. Мислеше непрекъснато за красиви дрехи, за „пръстени и дрънкулки“, но без да завижда на другите.

Тя живееше мислено в света на чудесата и само богатството смяташе за нещо реално. Не след дълго тя се ожени за богат човек. Тогава пръстените и другите красиви неща се материализираха. Не зная дали точно този човек е бил „божественият избор“, но в живота настъпи изобилие, защото във въображението си тя бе виждала само картини на изобилие.

За човека няма спокойствие и радост, докато не изличи от подсъзнанието си всички страхове.

Страхът е зле направлявана енергия, която трябва да се пренасочи или да се преобрази във вяра.

Иисус Христос казва: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?“. За човека, който вярва, няма невъзможни неща.

Често моите ученици ме питат: „Как да се отърся от страха?“.

На което аз отговарям: „Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате“.

„Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх“.

Приближи се до лъва и той ще изчезне; побегни от него и той ще се втурне подире ти.

В предишните глави показах как лъвът на недоимъка изчезва, когато човек харчи без да се страхува, показвайки по такъв начин, че Бог е първоизточникът на неговите блага, следователно благата му са неизчерпаеми.

Много от моите курсисти излязоха от плена на бедността и сега са щедро дарявани с блага, след като се отърсиха от страха си от недоимъка, харчейки пари. Подсъзнанието се впечатлява от истината, че Бог е и Дарителят, и дарът; следователно, когато човек е едно с Дарителя, той е едно с подаръка. Едно прекрасно твърдение в този контекст е: „Сега благодаря на Бога-Дарител за Бога-подарък“.

Човек толкова дълго се е самоизолирал от своето добро и от първоизточника на благата си, обладан от мисли за раздяла и недоимък, че понякога е нужен динамит, който да разчисти тези неверни представи от подсъзнанието му, и динамитът е важно събитие.

Ние виждаме от примерите, описани по-горе, как човек се освобождава от своя плен, показвайки безстрашие.

Човек трябва да се наблюдава непрекъснато, за да разбере дали мотивът му за действие е страх или вяра.

„Изберете си сега, кому да служите“ — на страха или на вярата.

Може би човек се страхува от другите. Не избягвайте хората, от които се страхувате; срещнете ги в добро настроение и те ще се окажат или „златни нишки от веригата на доброто ви“, или безпроблемно ще изчезнат от пътя ви.

Възможно е човек да изпитва страх от болести или вируси. Дори и при грипна епидемия, стига да не се страхува, нищо лошо няма да му се случи.

Човек може да се зарази от вирус само когато вибрира с вибрацията на вируса, а страхът притегля човека надолу към нивото на вируса. Разбира се, болестотворният вирус е продукт на тленния ум, и това е нещо лесно за разбиране. В божествения ум не съществуват вируси, следователно те са плод на „необосновано въображение“.

Когато човек разбере, че злото е безсилно, веднага ще настъпи освобождението му.

Материалният свят ще изчезне и на негово място ще се разкрие светът на четвъртото измерение, „светът на прекрасното“.

„И видях ново небе и нова земя — и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина“.