Книгата е добра. Но като продължение на Богат, Беден се явява малко насилена.
Ъруин Шоу променя нещото, което не трябва да променя в стила си в тази книга — монолитността и постепенното развитие на сюжета. В сравнение с Богат, беден , тук действието е по-стегнато и структурирано, но липсват слепващите елементи между отделните части в самите глави. Така действието се получава оттук-оттам, което затруднява, или поне мен субективно натоварва.
Не съм изчел всички качени произведения на Шоу, но интересно е различната конструкция на случващото се и гледните точки на възприятие в Богат, Беден, тази книга и Хляб по водите.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.