Ружа Велчева
Спомен от Родопите

„Руфинка болна легнала

на високана планина,

никой до нея нимеше,

сал една стара майчица…“

Родопска народна песен

Юлската нощ трополи

по калдаръма навън,

топла и дъхава.

 

Далече звъни

изгубен чан —

търси път в тъмнината.

 

Луната-пастирка

приюти стадата-звезди,

във родопските пазви…

 

До мен

гайдата плаче,

нарича, разказва.

 

Плаче гайдата —

На връх планината

Руфинка умира сама…

 

Мурите свеждат

скръбно глави,

младостта й оплакват.

 

Плаче гайдата,

акордеонът след нея

въздиша…

 

Сам не може човек

тази песен

да понесе!…

 

До мен са приятелите.

Лицата им светят —

фрески от пламък,

 

думи филигранни,

орфически,

светлина…

 

Пеят, пият, плачат,

Руфинка сирота

оплакват…

 

Обгръща ни

вселенска,

библейска самота.

 

Плаче гайдата,

отеква

в сърцата ни.

 

През сълзи пеем,

благославяме Родопа,

тази езическа, магическа планина…