Ружа Велчева
Жива

Такава я запомних

до фонтана

приседнала

сред пъстрата тълпа

от детски смях

отсъстваща

Жената слушаше

с притворени очи

рисуваше я музиката

млада

и красива

във слънчев дом

извира

радост

деца

и птици

хармония от чувства

страсти

музика струи

цветя

под палмите

на двора

 

сега домът за нея

е една количка детска

останалото

станалото е

в душата й

грижливо скътано

и подредено

 

Капки от залязващото слънце

се търкалят

по сбръчканите скули

и позлатяват

ръцете й

полегнали

две уморени птици

върху пола

от времето на пилигримите…

 

Отпуснала клепачи,

озарена

от мекото сияние

на музиката

жената се усмихваше на

миналото

и бе красива

толкова красива

защото беше жива…

 

Жива?…