Ружа Велчева
Далечно

Като умра, приятели, не трябва да тъгувате.

Свещица за мен запалете.

Изпейте ми „Руфинкината“ за сбогуване,

изпийте чаша вино, помълчете.

 

Преди да тръгнете, свалете тежките завеси,

прозорците широко разтворете —

за сетен път да чуя смях и славееви песни,

преди да ме отронят ветровете.

 

Ала един от вас ще чуе странен шепот,

ще тръгне той със мойта тайна —

в земята родна погребано ще е сърцето ми,

ала душата ми ще е над Андите…