Ружа Велчева
Нестинарка

Танцувах цял един живот

със боси крака, по въглени живи.

Над мене строго бдеше Бог,

а във душата — вила-самовила.

 

Привикнах с болката, успях

очите си да пресуша, зелените…

Сълзите си в юмрук събрах

и пръснах перлите солени.

 

Сезоните оставяха следи

по тялото — душата пощадиха.

Танцувам още, с огнени коси —

за глътка лудост болката смених…