Ружа Велчева
Аз, ти и госпожа Самота

На тиха маса за двама

в едно ъгълче на света

пием наздравица

за запознаването ни —

аз, ти и госпожа Самота.

 

Чашите с вино се вглеждат

в самовглъбените ни лица.

Крее на дъното крехка надежда.

Пием бавно, на глътки —

аз, ти и госпожа Самота.

 

Около нас — свят шумен,

свят — аризонска мечта.

Плахи, крехки са думите.

Една прегръдка път ни дели,

а между нас — госпожа Самота.

 

Предизвестена развръзка.

Закъсняла глътка красота.

Вятър пустинен блъска,

руши Вавилонската кула —

аз, ти и госпожа Самота.

 

На тиха маса за двама

в едно ъгълче на света

празни нашите столове останаха.

Сама пие вино замислена

Нейно Величество Самота…