Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Злият човек винаги е чудовище —

дори да си е присвоил лик на светец.

Нежно шепти, поглъща те благо със поглед,

ръцете му — по-гальовни от кадифе.

 

Щом открие пролука, се гмурва в душата.

Отровният му дъх обсебва бавно кръвта.

Той живее от злото, посято в сърцата,

щастието му е страхът, смразяващ света.

 

С годините се научих да го разпознавам.

На гърдите си издълбах кръста Христов.

Кървящи, живите рани не заздравяват.

До гроб са белезите, не от куршум, от любов…

Край