Румен Ченков
Писна ми

Зарязах аз досадните съветници

и по-добре се чувствам от това.

Не сте ми нужни! Млъквайте, проклетници!

Наслушах се на умнички слова:

 

„Я стой си в дома! Вън е доста страшно,

и трудно е за хора като вас.

Да имаш покрив и храна е важно.

Добре сте вие. Хранят ви под час.“

 

„А ние в напрежение живеем.

Дори водата вече стана лукс.

По улиците да вървим не смеем.

Какво ви е? Кротувайте си тук!“

 

„С хуманитарна помощ от чужбина

обличат ви — не давате пари…“

„От глад старица вчера се помина,

а вий на ден ядете гозби три.“

 

„На щанда само гледаме месото.

Не сме го помирисвали дори,

а сиренето, кашкавала и маслото…“

„И въздухът ще стане със пари.“

 

Готов съм да живея като куче,

но вън от този душегубец-дом.

Да съществувам вече се научих.

Това не е проблем дори за хром.

 

Зарязах аз досадните съветници,

защото вече писна ми от тях.

Съветвайте оставащите клетници,

щом ви е нужно. Аз не ви разбрах.

 

1994 г.

Габрово