Румен Ченков
Болка

Поиграхме си с теб на съпрузи.

Стига толкова. Стига лъжа!

Любовта в допир с нас се контузи.

Да ни стопли, уви, не можа.

 

И студено е, и ни е тъпо.

Двама души, а всеки е сам.

Трябва смелост за следваща стъпка.

Аз я имам. За тебе не знам.

 

Ще приемем ли края спокойно?

Всичко има начало и край.

Чувства мъртви и думи без стойност —

ето нашия приказен рай.

 

В него всеки е роб на страха си —

и от нужна раздяла боли.

Но боли и от фразите къси,

и когато се лъжем боли.

 

1995 г.

Добрич