Румен Ченков
Някой ден

Някой ден, в някой час монотонен

ти ще дойдеш — красива и бяла.

Не от плът, а от тягостен спомен,

съхранил тъжен миг на раздяла.

 

И тогава копнеж неугаснал,

ще ме тласне отново към теб.

Твоят принц е отдавна пораснал,

ала ти си остана дете.

 

Но все още в душата ми страдна

има късче от твойта душа.

Накъдето край мен да погледна,

аз те виждам в стотици неща:

 

в красотата на залеза вечер,

в неспокойния дъх на нощта…

Много време, любима, изтече,

но те има в стотици неща:

 

в цветовете, родени напролет,

в тишината и в птичия хор.

Необятните сини простори

съхраниха за мен твоя взор.

 

Бих желал в някой час монотонен

ти да дойдеш — красива и бяла,

но от плът. Не от тягостен спомен,

съхранил тъжен миг на раздяла.

 

1994 г.