Георги Струмски
Нощен разговор

— Спи.

Дърветата заспаха.

Стихнаха гнездата.

— Мамо,

като стъпя на стобора,

стигам ли Луната?

 

— Спи.

Притихват ветровете.

Лягат си щурците.

— Мамо,

вярно ли, че има хора

горе на звездите?

 

— Спи.

Баща ти уморен е.

Кубчетата спят.

— Мамо,

като литна, ще те взема —

и жени летят.

 

— Спи.

Звездите са далече.

Много късно стана.

— Мамо,

днес видях звезда в реката.

Утре ще я хвана.

 

— Спи…