Хубаво написано, но иначе… Времената наистина са били такива, и все пак Скай не прави нищо, освен да получава команди от мъже, а опита ли се да оспори, винаги губи. През цялата книга — накрая вече става изключително еднообразно.
Съпругът ѝ поне би трябвало да се опита да се държи като джентълмен, а на места е по-лош и от пирата. И няма никаква логична причина да не ѝ каже истината, още когато я отвежда от острова, след като тя вече е влюбена в пирата, вместо да я чака да се влюби наново. Сякаш така и не видяхме положителни черти на лорда, Скай просто беше привлечена от него. Уж тя е главната героиня, а всъщност нищо не решава и нищо не зависи от нея и почти никога нищо не прави. Много еднообразно и доста безсмислено през втората половина на книгата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.