Ана Ахматова
И няма с теб да пием от стакана…

И няма с теб да пием от стакана

единствен — нито вино, ни вода,

да се целунем нежно в утрин ранна

и вечер да се вгледаме в звезда.

Луна и слънце сме! Но едносъща,

пак любовта един към друг ни връща.

 

И ти си тук, избранико любим,

и аз съм тук, избраница любима.

Виновен си, че болката делим

и в твоите очи уплаха има.

И само с редки срещи досега

лекуваме тревога и тъга.

 

Но твоя глас е цял в стиха ми плах,

в стиха ти мои думи отзвучават.

О, има огън, който не успяват

да погасят забвение и страх.

И аз обичам твойте безизкусни

примамно-розови и сухи устни!

 

1913