Читателски коментари (за „Да целунеш ангел “ от Сюзън Елизабет Филипс)

Здравей, ganiva! Вярно, трудно ми се угажда:) Напълно споделям разсъжденията ти за клишетата, които правят книжките по-продаваеми. И все пак, има и една „среда“ между „олимпийските богове“ от повечето романи и куците и сакатите, за които споменаваш — хора от реалния живот. Сещам се примерно за Дикси Браунинг. Прочетох всичките ѝ книжки, качени тук и много ми допадна стилът ѝ — описва съвсем нормални хора. Героините ѝ не са красавици в конвенционалния смисъл, но пък имат чар, индивидуалност… Мъжете също са някакви чешити, но с присъствие. Всъщност, ето това ми липсва в повечето любовни романи — близостта до истинския свят на истинските хора. За мен любовта между две реални човешки същества с реални достойнства и реални недостатъци е много по-интересна и красива от тази между измислени принц и принцеса. Благодаря ти за включването и пожеланията, винаги е приятно да се получи дискусия между читателите:)

Имаш моите най-добри пожелания!