Серия
Някога и неотдавна
Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (08.09.2009)
Корекция
NomaD (08.09.2009)

Издание:

Пол Верлен. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.

Редактор на първото издание: Иван Теофилов.

Художествено оформление: Иван Димитров.

Коректор: Мария Меранзова.

Рисунките на обложката са от Пол Верлен.

 

Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes

Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959


Червена като паст, зората,

през тоя сетен летен ден

е зейнала и в мрачината

просторът е окървавен.

 

Нощта — мечтателка красива —

бледнее от студа в зори,

на запад в сенките се скрива

и розов ръб едва гори.

 

Случаен лъч за миг изскача,

огрява росната лъка

и като гола сабя в здрача

се лъсва тихата река.

 

Със смътен шум сънят се рони

и виждаш в тая утрин ти

мъглица над треви и клони —

въздишка може би — трепти.

 

Картината ти е позната,

но постоянно се мени.

Едно селце в далечината

изниква. Палят светлини,

 

макар че се развиделява

и неспокойните лъчи

се хвърлят в тъмната дъбрава.

Ей там звънарната личи

 

и слънцето едва изгряло

в лемежа блясва като взрив,

и ето — плахи отначало,

сърдити — в тоя час сънлив

 

крещят петлите настървени —

о, час на залъка с осил,

очи от търкане червени,

кола със старец подранил;

 

димът над къщите се влачи

и тръгват — тъй ще е докрай —

пак неуморните орачи,

изпращани от бесен лай,

 

додето в часовете ранни

звънят над този край суров

и хвърлят гневните камбани

към Бога своя богослов.

Край