Пол Верлен
Гаспар Хаузер пее

Аз — кроткият сирак, — богат

с очи по-сини от простора,

дойдох в града при всички хора —

видяха в мен наивник млад.

 

На двадесет, все още плах,

В гърдите с трепети неясни,

разбрах — жените са прекрасни,

но аз не съм красив за тях.

 

Не съм храбрец и в младостта —

макар без цар и без родина —

поисках В битка да загина,

но ме отблъсна и смъртта.

 

Аз нямам близък, ни другар,

защо съм се родил тогава…

О, моите мъки кой познава?

Молете се за бедния Гаспар.