Серия
Песни без думи
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paysages belges, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (08.09.2009)
Корекция
NomaD (08.09.2009)

Издание:

Пол Верлен. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.

Редактор на първото издание: Иван Теофилов.

Художествено оформление: Иван Димитров.

Коректор: Мария Меранзова.

Рисунките на обложката са от Пол Верлен.

 

Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes

Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959


Валкур

Стрехи, огради…

Дивни гнезда

с влюбени млади

на свобода.

 

Глъч сред лозята,

злак и цъфтеж;

рай под лозата

в зноя горещ.

 

Кръчмички ярки,

врява и дим,

млади кръчмарки

с чар несравним.

 

Мънички гари,

свят пъстропер —

спътници стари

на Ахасфер.

Шарлероа

Дяволчета скачат

в черните треви.

Вятър пак зави —

мисли минувачът.

 

Чуваш ли! След миг

съска и овеса,

храстите с ръце са —

удрят ти плесник.

 

Изгледи зловещи

с не един коптор.

Огнен кръгозор

от пламтящи пещи.

 

Вият сто гърла,

пушеци — къдели,

взираш се — къде ли

е Шарлероа?

 

В тая утрин бистра

сажди, дим, воня.

Кой ли зазвъня

като с тъжна систра?

 

Загрубял народ,

спуснат в адски бездни,

крясъци железни

и димяща пот.

 

Дяволчета скачат

в черните треви.

Вятър пак зави —

мисли минувачът.

Брюксел

Розови и зеленикави

мяркат се къщи и рампи

в здрача на ранните лампи,

идват — и няма ги никакви.

 

Къпят се златни ниви

в тихите кърви на залеза,

птици в дървета ръждиви

с песен печална заспали са.

 

Всичко изчезва зад влака ни,

пада нощ есенно-сива

и монотонното тракане

моите скърби приспива.

Малин

Вятърът се бис от години

с ветропоказателя ръждив —

тухленият замък с плочи сини

сред лъки просторни и градини

все тъй слуша скръбния мотив.

 

Като в драма с феерични сцени

кипнала тълпа върви, върви —

ясените с къдрави глави —

през Сахара с пасбища зелени,

Върбалаци, лайки и треви.

 

Влакове пълзят през равнината

в тишината, в зноя зажумял.

Викове и крави в самотата

дремят сладостно под небесата,

вече овехтели от печал.

 

Влакчето едва пухти под свода.

Пладне. И в уютния вагон

бъбрят хората като в салон,

съзерцават кротката природа —

старата мечта на Фенелон.

Край
Читателите на „Белгийски пейзажи“ са прочели и: