Метаданни
Данни
- Серия
- Песни без думи
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ô triste,…, 1874 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Кирил Кадийски, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (08.09.2009)
- Корекция
- NomaD (08.09.2009)
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
Редактор на първото издание: Иван Теофилов.
Художествено оформление: Иван Димитров.
Коректор: Мария Меранзова.
Рисунките на обложката са от Пол Верлен.
Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes
Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
О, тъжен, тъжен съм зарад една,
зарад една обичана жена.
Утеха не намерих и веднага
сърцето ми отчаяно избяга.
Сърцето ми… душата ми — и тя,
побягнала от нея, отлетя.
Утеха не намерих и веднага
сърцето ми отчаяно избяга.
* * *
Сърцето ми, сърцето ми тревожно
душата питаше: Нима възможно,
нима възможно е, нима съдба ни е
това надменно горестно изгнание?
И аз не знам — отвърна тя — как стана,
та двамата попаднахме в капана:
веднъж изгнан, до нея да си вече
и пак, и пак безкрайно надалече.