Пол Верлен
Господин Прюдом

Как важен е: баща на толкава фамилия!

В яката до уши затънал е почти,

унесен, вижда той как чехълът цъфти

с помпон — разкошен цвят — и тъй се радва, милия!

 

Защо са му звезди и цялата идилия

с полянки сенчести и горски самоти,

със славей в клоните, с надежди и мечти?

Той вижда щерка си как най-добре сгодили я:

 

за господин Машен, красавец кръглолик,

с коремче вече, мъж на място, ботаник,

не чорлав стихоплет от гладната бохема —

 

ленивци, скитници, които в тоя свят

го плашат повече от вечната му хрема…

И чехълът цъфти с помпон — разкошен цвят!